„Колкото-толкова!” или „Каквото е писано…”
Късмет ли са големите пари?
Всеки иска да му паднат от някъде – да ги намери на улицата, от наследство, от лотария…
Най-добре от лотария!
Но късмет и пари не са едно и също, уви…
И за да не ви досаждам със сложни философски размисли и писания по този въпрос, мисля, че по-добре е да напомня приказката за онзи човек, който все молел Господ да даде и на него пари, както дава и на другите.
На господ най-накрая му омръзнали всекидневните вопли на нашия човек и решил да му остави една торба с пари на мостчето пред дома му, по което човекът всеки ден минавал на път за работата си.
Речено-сторено. Торбата била оставена на мостчето.
А нашият човек, като излязъл сутринта от вкъщи, се спрял пред мостчето и рекъл: „Абе, всеки ден минавам аз по това мостче, я днес да мина под него!”
И го сторил.
Май, не в „многото” е щастието, а в даденото ти. И ако не можеш да оцениш това „дадено ти” – няма да можеш да оцениш и нищо друго.
Забавлявайте се и вие с нашите герои.
Любов, пари и късмет са забъркани в един искрящ водовъртеж, от шемета на който те едва успяват да се опомнят.
Вижте заедно с тях дали, „на който не му върви на пари, ще му върви на любов!”?
И всичко това забъркано в един коктейл с френска елегантност и чувство за хумор.
Една история, която може да се случи само в Париж!
А може би и в други градове?!