"Отношението си към тази пиеса бих определил като „влюбване от пръв поглед”. Аз съм сериозен човек и доскоро смятах, че вече е невъзможно да ми се случи отново. Имал съм взаимоотношения с много пиеси и твърдо вярвах, че спокойната и умерена любов, плод на съзнателен, рационален, продиктуван от опита избор е онова, към което се стремя в живота. Вярвах, че този само подход може да ми донесе тръпката на удовлетворението, но и едновременно да ме предпази от горчивината на разочарованието. Блажени са верующите. Колко пъти тайно съм се молил да не ме сполети съдбата на стотици познати на моята възраст оглупели от любов. Смятах това просто за криза на възрастта, непродуктивна и опасна, която нищо не може да ти даде освен болка и разочарование, да те направи смешен. А може би просто им завиждах – за смелостта да обичат. После я срещнах. Бяха ми говорили вече за нея – с опиянение и възторг, така че донякъде бях подготвен. И все пак срещата ме разтрепери. Не млада, но преливаща от жизненост и енергия, червенокоса, директна, с онази мила арогантност на човек, който познава удоволствията на живота и не се притеснява да гребе с пълни шепи от тях. Мъдра и същевременно лека, с мъдрост, която не ти носи само тъга. Говореше за непостижимостта на човешкото щастие с неподражаема усмивка, която те кара да пожелаеш греха. Смееше се и плачеше едновременно, както самия живот. И аз се влюбих. И пожелах да го споделя с целия свят. Знам, че се държа неестествено и глупаво, но не ми пука. Когато сега ме попитат „Какво правиш?” аз произнасям името й с нескрито доволство, като че всички би трябвало да я познават, да я виждат с моите очи и да ми завиждат. Животът ми е препълнен от нея, вълнуващ и прекрасен. Даже прописах стихове. Скоро ще имаме дете. И знам, че всичко ще свърши. Но много ми се иска това дете да бъде щастливо и обичано, защото е заченато с любов." Борислав Чакринов – режисьор и баща на „Търговци на презервативи” ХАНОХ ЛЕВИН ( 1943 – 1999) Авторът на “Хора с куфари”, “Крум”, „Фламбе” и “Старицата от Калкута” е емблематична фигура за израелския театър. Още приживе Ханох Левин е признат за класик. Не минава театрален сезон в Израел без негова пиеса и скандал. Почти всяка негова постановка води до бурен обществен дебат. Не един и два пъти текстовете му са били забранявани. Основен специалитет на Ханох Левин е да шокира и провокира публиката, подлагайки на безмилостна дисекция основните ценности на нацията, държавата и религията. Роден е в Тел Авив в потомствена равинска фамилия хасиди от Полша. Израства в скромно семейство – баща му държи бакалница, но умира, когато бъдещият писател е само на 12 и се налага да напусне училище. Завършва образованието си, работейки като доставчик. Атмосферата на Тел Авив от тези години оставя дълбок отпечатък върху цялото му творчество. Кариерата си на писател започва като сатирик с публикации в Университетския вестник, докато учи философия ( 1964 – 67). Първите му пиеси са също сатири, в които осмива и осъжда опиянението от победата, което завладява сънародниците му още в първия ден на войната, предупреждава за трагичните последици в следствие на продължителна окупация на завзетите територии. През 1968 г. брат му Давид Левин поставя политическо кабаре по текст на Ханох Левин – „Аз, ти и следващата война”. Спектакълът възбужда гневни реакции и след няколко представления е свален от афиша. Въпреки това Левин продължава да пише пиеси, и то сатири. Всъщност именно комедиите му отварят път към театъра. През 80-те години той присъства вече на всички театрални сцени в Израел, експериментира нови форми, черпейки от библейските митове и античната драма, за да стане основоположник на „съвременната драма” в страната си, в която смесва провокация с поезията на ежедневието, хумора – с нежността към човешкия род. Признанието не закъснява и Ханох Левин получава най-престижните литературни награди на Израел. Превръща се в едно от най-парадоксалните явления на израелската култура със своите десетки скечове и 63 пиеси, от които сам е режисирал 22. Като поет и писател, провокативен драматург и режисьор изминава 30 годишен творчески път от всенародна ненавист до всенародна обич.