ФРИДРИХ ДЮРЕНМАТ
Фридрих Дюренмат е швейцарски белетрист, есеист, драматург, поет и художник. Роден е през 1921 г. Конолфинген, кантон Берн в семейството на протестантски пастор. Следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих. Работи като график и театрален критик.
Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург. Написва първата си пиеса "Писано е" на 26 години, но успех му донася комедията "Бракът на господин Мисисипи" (1952), “Херкулес и Авгиевите обори” (1954), "Посещението на старата дама" (1956), "Франк V" (1959), и особено "Физиците" (1962).
Дюренмат започва литературния си път като прозаик. Пише разкази силно повлияни от Франц Кафка. През 1950 г. излиза първият му роман "Съдията и неговият палач". Следват романът "Подозрението" (1951), прозаичната комедия "Един грък търси гъркиня" (1955), новелата "Авария" (1956) и романът "Обещанието" (1958), зловещата антиутопия - "Зимната война в Тибет" (1981). Фридрих Дюренмат се утвърждава като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.
За творчеството си писателят получава много отличия, сред които Голямата швейцарска награда "Шилер" (1960), "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1983), наградата "Жан Паул" на провинция Бавария (1985), наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1986) и престижната награда "Георг Бюхнер" (1986).
Фридрих Дюренмат умира през 1990 г. в Нойенбург, Швейцария.
Дюренмат за пиесата
Това е една от моите най-поетични пиеси
Пиесата, която най-много обичам, и която бе посрещната с най-малко разбиране е “Херкулес и Авгиевите обори”. Херкулес е един от любимите ми персонажи, този остарял и уморен герой, който не може да избегне съдбата си….Херкулес трябва да научи, че демокрацията не се нуждае от герои.
.... “Херкулес” е трагедията на една държава, която стои пред необходимостта да се “изчисти”, но не го прави. А това, че всичко се извършва демократично, преминава през неимоверни подкомисии и комисии, е нещо което прави работата още по-болезнена. Съвсем не бих определил пиесата като сатира, смятам, че това е една от моите най-поетични трагикомедии, ако мога да си послужа с тази доста изтъркана дума.
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане