„Да, да, утре ще й го кажа. Повече не мога да търпя. До тука! Баста! Каквото беше – беше. Утре ще й го кажа. Аз мислех и днес... ама викам, хайде утре...”
С такава не много решителна закана започва и смешният, и трогателен монолог на елитен личен готвач на популярна актриса. Все неловко и неуместно влюбващ се, той прави една комична (за нас) и доста горчива (за него) равносметка на живота си. Когато от него упорито искат нещо, което направо убива мъжкото му самочувствие, той потъва в закани…
Един блестящ млад актьор играе своите и нашите усещания, че животът ни би могъл да бъде по-различен, дори по-добър. А, с онова, което все ни пречи, ще се разделим с класическата рецепта – със смях. Много смях!
„Тиква” е една смешна и трогателна история на нещастно влюбен млад мъж. Една любовна история, защото нещастна или не – любовта си е любов и нищо не намалява нейната искреност. И колкото по-студена и безразлична е красавицата, толкова по-влюбен е героят. Всъщност, нашият герой изцяло прилича на онзи шут, който „забравил ранга свой и влюбил се във своята кралица”. Какво може да спре този погълнат от чувствата си, смешен в самозаблудите си и трогателен в наивността си младеж? Какво не би направил, за да бъде близко до своята кралица? Какво не би дал за един поглед или една усмивка? Влюбеният няма страхове, той е безстрашен. Единственият му страх е да не изгуби близостта на това съвършено създание, което го кара да страда и която го зарежда с вдъхновение. А когато тази фатална красавица дори не му обръща внимание, най-големият му страх е страхът от загубата на илюзиите. Защото любовта започва на игра и продължава като игра. Любовта си играе с хората – понякога с усмивка, понякога без милост. Но винаги, през всички времена и всички обстоятелства, любимата играчка на любовта си остава егото на човека. Да задраска своето его и да остане в плен на сладката илюзия или да избере мъчителната свобода, която всъщност няма да го направи свободен – това е дилемата. И безобидната и непретенциозна вкусна тиква има своето специално място в тази дилема. Защото именно чрез виртуозните си кулинарни умения героят намира път към своята красавица. В тази история аламинутите са емоционални послания, целувченият крем прелива от чувства, печената тиква е емоционален букет, изпълнен с кестени, стафиди и надежда, а Бьов Строганов си е чисто и просто едно фронтално и дори брутално предложение за брак.
Многобройните предишни връзки на нашия герой допълнително усложняват картината. Може ли това да е причината за студенината на фаталната красавица? Или просто шутът е погледнал прекалено високо за „ранга свой” и тази дързост сама по себе си носи болката на погледналия към слънцето без защитни очила?
Александър Урумов
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Театър Възраждане