Участват: Бюрхан Керим, Георги Богданов, Георги Сиркатов, Деян Жеков, Димитър Бисеров, Димитър Илиев, Ели Колева, Кети Райкова, Михаил Стоянов, Надежда Колева, Пламен Петков, Румен Драганов, Самуела-Ивана Церовска, Сотир Мелев

​„Сън в лятна нощ“ често е четена (може би поради Менделсон и романтичната традиция) като лека и светла любовна комедия.

В нашия опит този „сън с отворени очи“ е жесток; нощта – плашещо време-пространство на стъписващи узнавания; на горчиво познание за низкото и възвишеното в самите нас; на откровение. Така се припознаваме в Шекспировия човек, който „гази в калта и гледа към звездите“.

Ако гората е тъмното игрище на съня, събуждането е завръщане в града – нашата „горчива Аркадия“, нашия отрезвяващ образ на битието.

За да ни светне – в края на играта – след края на илюзиите – че сме „срочни“ същества и битката не е помежду ни, а с изтичащото време …
                                                                                                                                                          Проф. Маргарита Младенова