За да разбере къде мъжът й е скрил заплатата си, Надежда Петровна подхожда малко нетрадиционно – извиква у дома си хипнотизатор. Но покрай признанието под хипноза къде е скривалището на парите, Борис издава и други дълбоко „лични” тайни – къде е служил като войник, колко се е охарчил за подарък на любимата си съпруга и дали й е изневерявал. Излизайки от транс, Борис вижда Надежда и хипнотизаторът в доста двусмислена поза да се боричкат на пода и в пристъп на ревност настоява тя също да бъде хипнотизирана, за да се установи истината. Оказва се, че в сравнение с тайните на Надежда, лъжите на Борис са детски провинения.

Василий Владимирович Сигарев
е роден 1977 година в град Верхняя Салда, Свердловска област. Учи в Нижнетагилския педагогически институт до трети курс, след което постъпва в Екатеринбургския театрален институт в класа по драматургия на Николай Коляда и още преди да е навършил двадесет и пет се радва на шеметна кариера като драматург.
Възхваляван като „гордостта на Урал”, „еталон за нова руска драматургия” и „най-екзотичния автор, властващ по Западната театрална сцена”, Сигарев е известен от Москва до Лондон. Негови пиеси са поставяни в московските „Център за драматургия и режисура”, Театър „При Никитските врати”, Театър „Гогол”, МХАТ „Чехов”, лондонския Royal Court, хамбургския Schauspielhaus и по сцените на десетки руски градове. Превеждан е на английски, немски, френски, полски, сръбски, фински, датски, шведски, чешки, холандски.
Василий Сигарев е лауреат на руските и международни премии: Дебют, Антибукър, Еврика, Evening Standard, Нов стил.
До момента Сигарев е автор на 15 пиеси, между които най-известни са «Пластилин», «Черно мляко», «Детектор на лъжата», «Божиите кравички се връщат на Земята», «Руско тото», «Фантомни болки», «Парфюмеристът».