Комедията на Иван Вазов „Службогонци” е една от най-ярките творби в класическата ни драматургия, интерпретираща социално явление, което още след Освобождението се ражда и става с времето неизтребимо. Претърпява само метаморфози. Явлението се нарича кариеризъм, явлението се нарича амбиция за власт, явлението се нарича още корупция. Като събира герои пред кабинета на един министър, Вазов рисува галерия от социални типажи, които са смешни  и уродливо-карикатурни в своята единствена молба – да получат държавна служба, да станат чиновници в какво да е министерство. Смехът на Вазов от тези „Службогонци” и днес продължава да кънти с ударна сила.

„Действието в нашия спектакъл се развива в ….тоалетната на министерството - този будоар на кариеризма, в който се репетират пробивните монолози, а четвъртата стена е огледало, пред което всеки се „стяга” за атака.

„Службогонци” е сатиричен  и тъжен спектакъл за изгубеното човешко достойнство, в който обаче често се смеем…Един трагикомичен анализ на нашето време и на въпроса какво значи да си „службогонец” днес.

Четейки пиесата, ние с актьорите се опитахме колективно да съпреживеем текста, да използваме личните си интуиции и опит, за да говорим за днешния ден.

В спектакъла се наложи монологичната форма – всеки се вслушва единствено в своите химери и амбиции и не „чува” нищо друго. “

ПЛАМЕП ПАНЕВ, режисьор