„НОВА ЗЕМЯ“ ни пренася в дните на следосвобожденска България - време на подем и срутвания, на идеали и цени на дребно, на саможертви и предателства, на отстоявано достойнство и съглашателство в името на оцеляването. „НОВА ЗЕМЯ“ е тревожно  откровение за българския характер и днешно питане за повтарящите се препъвания в пътя ни към обединението.
 „Този спектакъл ни връща към велико време от историята ни. Един народ с пламенност и опиянение застава пред бъдещето на обединената си страна. Може би няма време да се замисли над „детските си болести“, които ще се превърнат в хронични страдания по пътя му. А днес, бидейки по-трезвомислещи, с повече самочувствие и опит, замисляме ли се върху тях? И ако го правим, не тръгваме ли предварително със скепсиса, който също е болест, която непрекъснато подхранваме? В „Нова земя“ много неща вече ни се виждат и стари, и повтарящи се, но разрушителното недоверие в самите нас все още не се е сгъстило. Това прави съприкосновението с емоциите и надеждите на романа и героите му  уникални, завладяващи  и… май невъзвратими“, споделя режисьорът Бина Харалампиева.
А авторът на сценичния вариант Юрий Дачев казва: „Ние предпочитаме и обичаме най-вече Вазов, който възхвалява и умилява, който припомня хероите и природните красоти, всичко, съградило величието българско. Не сме се научили да четем болките, въпросите, нехаресването, посочването на чернилката в нравите и характера ни. А в тая чернилка има „при всеки поглед нови, по-нови красоти“. Може да е огрубено и еднопосочно обяснението, но неприемането на „Нова земя“ е свързано най-вече с навика да чуваме Вазов само донякъде... Непораслият ни дух е скрил творбата на забутано място в долния ред  на библиотеките ни. Трябва да го разбутаме този ред. Да извадим от него нелесните за четене български книги. Да се мъчим със старите думи и с истините за себе си. Да се усещаме не само погалени от Вазовата обич, но и разпитани от нея“.
Вазовият роман „Нова земя“ излиза от печат през 1896 г. под заглавието „Нова земя, роман из живота на българите през първите години след Освобождението. В седем части. С 19 илюстрации от Обербауера, Мърквичка, А. Митова и Канелла. София.” Формално съществуват шест издания на романа от 1896 година, но това са всъщност шест тиража от по хиляда екземпляра на едно и също издание. За втори път романът излиза след смъртта на Вазов.
Творбите на писателя неведнъж са предизвиквали остри критики, но като че ли „Нова земя“ е Вазовият роман, натрупал най-много отрицание, и то в различни посоки. Най-безпощаден е вечният опонент на автора Пенчо Славейков. Под псевдонима Любомир Циклин, в статията „Един стар херой“ той пише: „Г-н Вазов е изобразил в хероя Стремски, както видяхме, сам себе си, а чрез себе си и онази от нашите обществени партии, на която той е член и обществен представител: партията на прозявките и лъжите“.