награда АСКЕЕР 2009 за драматургичен текст за "Неделя вечер" номинаця ИКАР 2010 за драматургичен текст за "Неделя вечер" Пиесата ми „Неделя вечер“ е пиеса за човешка криза. Дълбока и неизбежна за всеки един от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина. „Неделя вечер“ е фикция. Всички образи в нея са измислени. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, ако е налице някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот. От това, разбира се, работата ни като писатели не става по- лесна, напротив. Просто илюзията, че създаваме нещо, което наподобява "действителност" е по-силна. Ние, хората имаме чудната способност да свързваме и организираме хаоса на информацията, която достига до нас от външния свят и да изграждаме някаква своя реалност, в която да се чувстваме по-удобно и някак защитени. В тази наша реалност имаме нужда от морални посоки – ето това там е юг/добро, това е север/зло и т.н... – и така се ориентираме. Това донякъде ми напомня способността на паяк, който тъче своите си мрежи – не защото няма какво друго да прави, или за да се забавлява, а защото така той се храни и възпроизвежда, така живее, така изгражда своя свят, в който да се чувства в безопасност и контрол. Моята пиеса „Неделя вечер“ поразбутва тези мрежи. Тя ги предизвиква, поставя под съмнение здравината им. „Неделя вечер“ поставя на изпитание вроденото ни чувство да съдим другите, да търсим виновника. В нашата природа е да намираме някой, когото да посочим с пръст, да задоволим тази изконна потребност за идентифициране и унищожаване на злодея. Но какво, ако бъркаме в присъдата си? Какво, ако злодеят е невидим? Какво, ако е химична субстанция или състояние на духа? Какво, ако злодеят е всъщност самата идея за злодей? Драматическото действие в тази пиеса не се развива линейно във времето – точно както фактите, които достигат до нас от заобикалящата ни “действителност”. Ние, всекидневно поемаме парчета чужд свят, чужд опит, които често ре-конструираме, ре-организираме, пре-създаваме доколкото можем, вероятно с надеждата да намерим някакъв смисъл за самите себе си. Никоя драма обаче, писана, играна или живяна, независимо колко разтърсваща – не ни учи на нищо. Защо въпреки това продължаваме да ходим на театър? Защо се развличаме от кризите на другите? За да забравим кои сме? За да си припомним кои сме? Или, за да преоткрием отново, че сме наистина живи? Роден съм във Варна през април 1968. Завърших Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски", специалност Българска филология. През 1997-ма със съпругата ми Силвия и дъщеря ни Сара се преместихме да живеем в Съединените Щати. Прекарахме няколко години в Охайо, където аз работех какво ли не, докато учех Художествена фотография в Ohio State University. После се установихме в Калифорния, където започнах професионално да се занимавам с фотография, учех филм-продуциране и драматургия. Пиесите „Аутопсия“ и „Неделя вечер“ са отличавани с награди и публикувани в сборниците „Нова Българска Драма“ – Шумен / 2005 и 2006 г./. Англоезичната версия на „Неделя вечер“ имаше сценична реализация като като уъркшоп-пиеса в Лос Анджелиз, Калифорния. Пиесата „Откат“ получи Голямата награда за драматургия на Сдружение „Нова Българска Драма“ Шумен през 2008 г.. Предстои поставянето й от ДКТ „Васил Друмев“, Шумен. Писал съм разкази, есета и материали за списания и вестници. В 2008-ма излезе дебютния ми роман "18% сиво" (ИК "Сиела"). "Кратка история на самолета"(ИК "Сиела") е следващата ми книга. Захари Карабашлиев ЕТО ЗАЩО ЖЕЛАЯ ТОЗИ СПЕКТАКЪЛ „Неделя вечер“ е измислица. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, имаме някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот.” С тези думи на автора като че ли се изчерпва всичко, което трябва да се каже за новата пиеса на Захари Карабашлиев. Но аз ще добавя, че отдавна не съм се наслаждавал така чисто на българска пиеса. Пред мен е перспективата за един спектакъл, който няма да се бори с текста, а с въодушевление ще преодолява гравитацията и ще иска от нас цялото ни умение и фантазия. Пиесата излъчва необичайна зрелост и плътен съвременен естетически резонанс. Разказът е фабулиран с артистичен замах. Провокира към динамичен и силно емоционален режисьорски прочит. Предлага възможности за нестандартен анализ на човешки съдби в криза. Може да звучи необичайно, но материалът има допирни точки с най-доброто от стиловете на Едуард Олби и Харолд Пинтър. Убеден съм, че българският театър и „Неделя вечер” имат силна нужда един от друг. Смятам, че това зряло и талантливо произведение, родено в екзотиката на емигрантското битие, е нещо като изкупление за страданията на съвременния интелектуалец в неравното ни и озъбено днешно битие. Болката е родила артистична гримаса, която може да се тълкува и като надежда. Ако не за живота ни, то – поне за изкуството. Естествени, убедителни, съвременни и откъснати от самите себе си – такива се персонажите на Карабашлиев. Такива ще ги търсим и в лабиринтите на представлението. Модерността диша абсолютно естествено и ненатрапчиво в тази пиеса и може би в това е най-голямото й достойнство. Затова и с удоволствие ще партнирам на таланта на автора. Здравко Митков