... Кражба на огърлица, брат-близнак изнасилвач, мистериозно чудовище, избягал от военна служба афроамериканец и един детектив с картонена лула. Това не е абсурд, това е комедия на абсурда. Нарича се 'Криминале 2D', написано от Иво Сиромахов и поставено от завършилите тази година актьори. Класът на професор Атанас Атанасов води публиката в един двуизмерен, сюрреалистичен и много смешен свят.
Песни на Майкъл Джексън, сцени от 'Спешно отделение', малко кеч и уестърн стил, разговори с Тутанкамон и модно ревю се разиграват съвсем нелогично и същевременно в реда на нещата. Мястото на събитието е един пропаднал джаз клуб, преквалифицирал се в агенция за запознанства. Точно там, в 'Ромео и Жулиета', българското криминале събира заедно нескопосан сензационен журналист, един неосъществен мъж, предприемчива сервитьорка, неразбран философ и една съмнителна певица. Те искат да разплетат заплетеното. 'Криминиле 2D' е утопичното бягство от баналността на ежедневието в абсурда на илюзиите. 'Криминале 2D' е светлосенчест свят от страшни, симпатични и смешни герои. Не може да бъде търсена логика в алогичното. Логика в смеха няма, той е първична и непринудена реакция. Ако не сте гледали истинското българско криминале, значи нищо не сте гледали. 'Истината е някъде там – в Криминале 2D'

Иска ни се:
... да сме известни;
... да бъдем супергерои от холивудски екшън;
... да изживяваме романтична любов в дебрите на опасна джунгла;
... да се бием с лошите и винаги да оцеляваме;
... да различаваме Рембранд от Брьогел;
... да пеем и танцуваме като телевизионни звезди;
... да открием пътя към просветлението и душевната хармония;
... да сме големите хора от малкия екран...

Но обикновено сме просто карикатури от двуизмерен комикс.