Много слаба постановка! С малко корекции би била много подходяща за деца между 5-10г. Темата е толкова голяма, че подходът във случая е просто лековат! Актьорите спасяват до някъде положението, но и това не помага за съжаление с текста... Много съм разочарован!

Една постановка - за това дали Дулсинея дел Тобосо или някой друг е без значение за вярата , зародена от субективния превес, даден на това усещане - усещане за път, за сигурност - от там се изгражда и смелостта на рицаря . Ето защо човек, когато падне , той не е пораженец, защото не се е отказал, защото е вярвал. Всеки режисира живота си чрез избора в какво да вярва. Силата да се върви по път е от това. Когато другите организират театър спрямо това, което е самият човек , прави единствено тях без посока, защото се осланят на случващото се у чуждия свят , но тук се проявява елемента , че субектът - обект на техния театър е щастлив. Дали когато приключи този театър , няма отново режисьорите невротично да питат '' а сега какво?''. Макар и луд , Дон Кихот е поривист , защото е останал честен спрямо себе си , защото той е знаел какво иска и е заплатил цената на това - спрямо останалите - тя изглежда висока, а самия той дори и не я счита за значима ... Чудесна бе театралната постановка - да я гледа всеки, който иска да потърси нещо от себе си ...