Времето, в което живеем, промени лицата на родните ни градове и улици, наши съседи станаха хора, които в името на своя капитал и сметка в банката нечестно и подло търгуват, мамят, крадат и грабят от всички и всекиго, с усмивка на лице, леко и лежерно като злото, от което ни побиват метафизични тръпки. Само отделни личности устояват на това време на изкривени ценности, в което почтеност, принципност и честност се смятат за неудачи, за трайни поражения, заслужаващи присмех и пренебрежение. Едните са все повече, другите - все по-малко, хлъзгаме се към моралната бездна, от която няма друго спасение освен ако не призовем Демона на помощ. Той ще знае как „за едно око да извадим две“ или как „за един зъб да се избие чене“. Демон в такова време е праведният човек, отмъщаващ на онези, които знаят как да постигнат престъпните си намерения, които не се спират пред нищо, за да задоволят своето сребролюбие и сладострастие.

Нашият герой Коце е Демонът на една махала под късче небе, в едно време, когато сме били щастливи и в хармония с природата, слушали ромоленето на реката и ловили светулки в парковете, вярващи, че светът наподобява прекрасна градина с чудесните багри на чувствата. Такъв свят вече не съществува, той се е превърнал в приказка, която желаем да слушаме, гледаме и сънуваме със затворени очи там, където има място за багри и ухания; там, където има място за надежда, любов, романтизъм и щастие. Може ли да се върне такъв свят, съществувал ли е или е само въображение, защо сега времето е така ужасяващо смешно? Това са въпроси, които желаем да споделим с вас в това представление, докато не открием своя Демон за спасение.

— Дино Мустафич