Ако някой от нас прошепне „Гледах  Дюма”… може би не познава себе си…

Ако някой от нас прошепне „Себе си видях”… Дюма не познава. Може би…

Себе си да опозная исках…и продължавам!

Проф. д-р  Атанас Атанасов

„Дамата с камелиите” е един от литературните шедьоври, които добиват още по- голяма популярност благодарение на интереса и вниманието на театъра към трагичната любовна история. През 1852 г., четири години след публикуването на романа, Александър Дюма - син написва драматургичния текст, който за пръв път е поставен на сцената на парижкия театър „Водевил” и представлението веднага пожънва небивал успех.  Историята на Маргьорит Готие, вдъхновява  и великия Джузепе Верди да композира знаменитата си опера „Травиата” – една от най-поставяните музикални творби в света и до днес. Киното също не подминава безспорния потенциал на тази трогваща творба. Паметно е превъплъщението на Грета Гарбо в едноименния филм , което й донася номинация за Оскар и наградата на филмовите  критици от Ню Йорк за най- добра актриса през 1937г. Ролята на Маргьорит Готие е също така един от бисерите и във филмовата библиография на френската актриса Изабел Юпер. Други актриси, обогатили образа на красивата куртизанка, са емблематичните за театралното изкуство на 19 век -  Сара Бернар и  Елеонора Дузе.

Сценичната адаптация на проф. Атанас Атанасов е компилация от романа и пиесата на Дюма, като смел опит за разчупване на онзи сантимент и онази мелодраматичност, които  както в произведенията по романа на Дюма, така и в собствените ни представи за възвишено любовно чувство, векове наред са забулвали с театрализирана патетика един от най-изконните ни личностни конфликти. Емоционалната история на прочутата куртизанка, „жертвала своята любов” за „щастието на своя любим”, в спектакъла на абсолвентите се превръща в успешен опит за трагикомично обобщение на любовта изобщо… В иронична философска  притча за чувствените взаимоотношенията между половете. Разказана чрез средствата на шеговития  барок,  неусетно преминавайки през годините на чувствения декаданс, „приказката” за Маргьорит Готие слага безцеремонна точка в хаоса на настоящия ни ден… Може би Любовта, това неподвластно на разумния контрол  чувство, което магнетично привлича, но и тласка в бездни  чувствения ни живот е възможна само там някъде… отвъд човешките предели и желания.