Тази постановка гостува в Кюстендил. Абсолютен отврат. По време на цялото представление имаше един-два каламбура, през останалото време дори актьорите не знаеха защо са на сцената. Филип Аврамов изобщо не беше за ролята и за театрална сцена. Имам чувството, че му беше дадено сценично време, за да му се нарадват зрителите, които следят тъпите ситкоми с негово участие (къде е Стояна???). Хей, върха на сладоледа беше - руснаци с полски имена, които си говорят на ... СЪР!!! СЪР!!! О, свещена простота! О, идиотски превод! О, Нийл Саймън, прости, сигурно оригиналният ти текст е безнадеждно осакатен!!!

Адска тъпотия, актьори - трагични, режисура - кошмарна, Саймън Ниил - осакатен. Не ходете.

Добра актьорска игра, но нещо куцаше през цялото време, може би сюжета. Професионално направена постановка, но сякаш без вдъхновение.И.. някаква асоциация с комунизма....като усещане. :)

Добра актьорска игра, но нещо куцаше през цялото време, може би сюжета. Професионално направена постановка, но сякаш без вдъхновение.И.. някаква асоциация с комунизма....като усещане. :)

Актьорският състав е много силен. Диалогът е искрящ и разбира се много смешен. Интересно обаче защо през цялото време ме гложди мисълта, че репликите на глупаците често са много по-смислени от невнятните слова на мнозина от т.нар. интелектуалци. И че спокойно можем да се поучим от тях. Даже съжалявам, че нямам възможност да си записвам някои от бисерите, сипещи се от устата им на фона на музиката на Стравински. Впрочем тя напълно подхожда на случващото се и му придава абсолютно автентична атмосфера. Следя диалога с неприкрито удоволствие и се радвам на неочакваните обрати, на грешките на езика и на всички уж случайно подхвърлени реплики (“майчица Полша”). Съпреживявам страха на един от селяните да бъде развалено проклятието, защото може би си е глупав по рождение. Ами ако не само с него е така? Не се ли крие тази опасност зад умностите на всеки от нас? Те поне го съзнават... Искрено се забавлявам от развръзката, когато в ролята на Деус екс макина подобно на древногръцка драма се появява едно писмо и разбира се оправя всичко. Е, учителят малко си е помогнал, но нали е казано: “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”. Пародиран хепи енд, всички са умни, красивата девойка и умният момък са се оженили, любовта и доброто са възтържествували, всеки е намерил мястото си под слънцето и реализирал мечтите си.

Много успешен спектакъл, поради силната драматургия най-вече. В която главната роля е на ентусиазирания Учител, подходящо самоиронизиран. Режисурата удържа залитането по фарсова гротескност, за което спомага и сценографията (дали не се привижда нещо като брюкселска инсталация), музиката на Игор Стравински подбрана като контрапункт на забавния абсурдистки диалог, сякаш говореща, заедно с американския драматuрг (за Нийл Саймън справедливо не се пестят суперлативите): глупаци, глупаци, но нека ги обикнем. Защото всеки заслужава любов.