"Не искам да бъда сам, не искам да бъда сам, не искам да съм сам...". Един подсъзнателен вик в полифоничния сомнамбулизъм - отчаяният ход на човека - да разкъса ципата на съвременната битова анестезия.

С пиесата си „Арабска нощ”, Роланд Шимелпфенинг ни напомня, че може би ние сами сме творци на нашата собствена и уникална приказка, независимо от битието си.

В лек и комедиен прочит, заклещени между реалността и фантазията, персонажите оплитат историите си в една магическа илюзия или действителност (според сетивността на зрителя), която за някои от тях се оказва блян, а за други - неизбежен кошмар.

В желанието да намериш онова парче от теб, което липсва... Неистовата жажда да бъдеш с някой друг, с нещо друго... Отвъд цъфтящия бетон.