Театрална работилница „Сфумато“ е основана през 1989 г. от режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев като алтернатива на традиционните софийски театри. Набляга на програмите (няколкогодишен анализ на творчеството на определен автор), за сметка на репертоара (отделни пиеси от различни автори на принципа „за всекиго по нещо“). Пример за сфуматовските „програми“ са серията представления по Достоевски, последвани от тези по Стриндберг.
Театралната работилница няма собствена трупа, но в спектаклите ѝ често участват едни и същи актьори.
От май 2004 г. се намира на ул. „Димитър Греков“ 2 (на гърба на театър „София“ и съвсем близо до Малък градски театър „Зад канала“), в реставрираната сграда на някогашната баня „Подуене“.

“СФУМАТО” може да бъде разбрано, като се изясни какво то не иска да бъде.

Конвенционалният, “мъртъв” /по Брук/ театър създава своите спектакли като готови за продаване продукти, съобразени с пазарната конюнктура и вкусовите предпочитания на зрителя. Конвенционалният театър следва определената мода, налучква гъделичкащата тема, изтиква на преден план своята подобност на “големите” в масовата култура - американците. Той се срамува от своята национална идентичност, от националния си характер и дори език.

Всичко това “Сфумато” загърби още с напускането на уютната територия на комерсиалния театър, на институцията, подменяща акта на творчество със занаятчийското репродуциране на вчерашния успех.
Акцентът в работата на “Сфумато” е върху репетицията, върху процеса и на своя зрител актьорите поднасят не резултати, а самия процес, “тук и сега” нещо се случва, нещо протича между човеците във времето и пространството на конкретната сценична ситуация, в която зрителят е въвлечен като сетивен съучастник.

“Сфумато” не постулира и не обича констатациите. Ние се доверяваме на сетивата, на паметта на клетката и предизвикваме у зрителя Поета.
Езикът на “Сфумато” не подлежи на формално заучаване. Театралната работилница не е театър, а по-скоро път, който трябва да бъде извървян.
Път, по който театърът да се завърне към извора си; към изначалното си предназначение на духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната.
Театър на духа, опитващ се да превърне Хаоса в Космос.

В центъра - човекът, който с антична енергия се съизмерва с мита за собственото си предназначение и сам е поле за битка на стихиите, които са го породили: хипнозата на заблудите, демоните на страстта, ревизиите на съзнанието.
Представлението - успоредната реалност, която се отнася към житейската, както поетичната строфа към разказаното изречение. Пресечна точка на тук-сега и там-винаги. Сгъстен, краен живот с повишена температура.

ВСЪЩНОСТ СФУМАТО – ТОВА Е ТЕХНИКА ЗА РИСУВАНЕ НА ВЪЗДУХА.