На 12 , 13 и 24 октомври е премиерата на „Хубавата Елена” опера – буфа на Жак Офенбах . Офенбах е именит френски композитор, създал над 100 броя музикално-сценични произведения, предимно оперети и с право наречен „баща на операта“. Творчеството му се отличава с гениална мелодическа красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм присъщ на епохата . Творбите му са изпълнени с виталност и грацията, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.
Сценичния вариант на новата премиерна постановка е оригиналната версия създадена от Офенбах през 1864г. по либретото на Анри Мейак и Людовик Халеви. Премиерата се е състояла на 17 декември в театър ”Вариете” в Париж и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах. „Хубавата Елена” е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение чийто патос е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо. Това е деветата постановка на „Хубавата Елена „ в Музикалния театър и втората , поставяна по оригиналната версия след постановката на проф.Пламен Карталов през 1994г. Пренасяйки действието сред събития и лица от Омировата „Илиада” , оперетата на Офенбах „Хубавата Елена” остава класическа сатира и метафора на актуалните проблеми за всяка епоха.
„Шедьовърът на френската onepa-буфа се появява за първи път в България през 1921 г. като "ПРЕКРАСНАТА ЕЛЕНА" - в превод на Хенри Левенсон и постановка на известния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен "Свободен театър".
Признание на класическо репертоарно заглавие за българската музикална сцена, "ХУБАВАТА ЕЛЕНА" постига в средата на 30-те години - с бляскавата постановка на режисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.”
Доц.д-р Р.Каракостова
На 14 декември 1864 г., б театър "Вариете", се състоя генералната репетиция на "Хубавата Елена". Дирижираше господин Линдхайм, много стар музикант... Най-после прозвуча увертюрата...
Публиката вече беше обхваната от онова приказно настроение, което беше едновременно гръцко и парижко, благоговейно и нахално, шумно и гальовно, благородно, просто класическо и непочтително - както всяка духовита шега. Първите шестнадесет такта решиха съдбата на пиесата. Завесата още не беше вдигната, а ръкоплясканията вече гърмяха. Най-после завесата се вдигна и се появи Елена. Чудо!
Едва сега разбрах колко голяма актриса беше тази Хортензия. Тялото й изглеждаше мраморно, усмивката също... Изключителният й талант създаваше илюзията на чудото... Менелай също имаше голям успех, както и всички останали участници: двамата Аякси, Орест и, разбира се, Калхас,пожънаха бурни аплодисменти и такъв смях, че милият Линдхайм понякога се объркваше, защото не чуваше собствения, си оркестър...
Премиерата се състоя на 17 декември 1864 г.... Това беше най-големият успех в живота на Офенбах.
Истинската красота на музиката и текста сега в действителност се проявиха подобно на тайните писма, които остават невидими, докато хартията се нагрее колкото е необходимо. Да, нужен беше успехът, за да се откроят от текста и най-дребните детайли, тогава ръкоплясканията Забавяха действието... Но нямаше спадане на силата дори до осем такта или осем секунди. Веселото настроение се повишаваше непрекъснато и стигна до вакханалия. Сякаш самият Офенбах следваше божията заповед: ]е suis gai, soyer gai, il le faut, je le veux!" (A3 съм весел, бъдете и вие весели, това е необходимо, така искам!)
Билети за Младежки театър
Билети за Театър Българска Армия
Билети за Театър Сфумато
Билети за VIVA ARTE
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Куклен Театър София
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Христо Шопов
Билети за Театър Русе
Билети за Открита сцена
Сълза и Смях
Билети за Нов Театър НДК