Специалните поводи са тези, на които винаги присъстваме. Поне така трябва. По принцип на тях присъстваме с радост, понякога – с мъка, често – по задължение, рядко – с досада и още по-рядко – с отвращение. Обаче присъстваме. Защото така трябва. Нали са специални поводи! Всъщност, там най-често е много смешно. Е, понякога е и малко тъжно. Но, като мине известно време, пак се оказва, че е било смешно. Специалните поводи са и поводи да си поговорим за други специални поводи. На сватбата на братовчеда Х научаваме от леля Y, че чичо Z (от град N) е починал, но пък жена му е спечелила от лотарията, дъщеря му е приета в университет, а синът му е завършил гимназия с отличие, освен че е получил и шофьорска книжка. И така специалните поводи се умножават сами по себе си, което ни дава все повече поводи самите ние да се чувстваме специални. И да се посмеем. Независимо от повода. Преди всичко да се посмеем!