Съгласен съм. София Бобчева беше изключително добра в това представление.

Постановката е доста странна, но прекрасната игра на Александра Василева и София Бобчева компенсира прекалено нестандартната драматургия и експерименталното, което на моменти идва в повече. Разголването към края на пиесата също беше излишно. Сценографията е интересна (особено на фона на малките габарити на игралния салон). Според мен си струва да се гледа, най-малкото заради преживяването, но съм с известни резерви. София Бобчева е новата млада звезда на Народния (наред с Весела Бабинова) и си заслужава да се види в каквато и да е роля.

Не знам дали се прилага цензура върху изпратените коментари, но предишният ми не излиза, затова изпращам втори. Постановката е голямо разочарование за всеки човек, обичащ театъра. Тя е подигравка с търпението и очакванията на интелигентния зрител. За мен спектакълът е лишен от цялостна концепция и каквото и да било идейно внушение, безсмислен, отегчителен, безцелен, вял, не води до нищо интересно, ново, провокиращо, нещо, осмислящо времето, посветено от страна на зрителите и актьорите. С гордо вдигната глава екипът на постановката трябва да признае този провал, да спре да произвежда този ненужен тормоз и да се насочи към нов спектакъл.

На мен ми хареса като усещане...

Не разбирам голяма част от дискусията тук.

Вчера гледах представлението. Не мога да се съглася с някои от мненията преди моето. Но явно нещата тук са или го харесваш или не. или го разбираш или не. Аз го харесах, а за това до колко разбрах всичко, незнам. Но определено все още продължавам да се сещам за неща от снощното представление.Стана ми любопитно какво мислят другите и се зачетох в коментари. Няма да влизам в пререкания, но от мен - ходете и вижте.

Изобщо този театрален опит напомня твърде много за социалистическия абсурдизъм, в който ужким се омотаваха закодирани тайни послания. Но в нашия случай е с кокетни примеси от зле разбран модернизъм бой с камшици, трика с палави атрибути, за съжаление с целия трагизъм на това, че вече сме 2013г. и зрителят не е идиот. Не само, зрителят става все по-критичен и еманципиран. Защото той вече не може да бъде отделен от две свои основни права да иска да знае и да може да действа, да се информира и да е критичен. А всяко спестяване, уклончивост, даже в тази крехка възраст на дръзновението младостта, обрича на живот в нереалистична среда, нещо като в тренажор за фалшиви полети на въображението.
И защото знаем, че младостта е в правото си да опитва и да греши, а у нас младостта се проточва извънредно, се надяваме да не се обляга върху превратната максима, че количественото натрупване води до качествено изменение. Защото това е точно толкова вярно колкото поле бурени по чудо да се превърне в житна нива.
Очите на другите не е единичен случай. Това е пиеса, която все пак е искала да бъде интелигентна, а режисурата заредена с бомби, както режисьорът й Марий Росен твърди. Очите на другите е една от подобните на нея десетки примери, произведени от иначе дръзновените млади. Заради очите на другите обаче житната нива на автентичния българския театър все още е в полето на фантазията.

Странно за се споглеждали? Значи задачата на режисьора е изпълнена...

Повлиях се от хвалбите написани тук и го гледах....изобщо не ми хареса, но пък и за първи път този сезон присъствам на толкова оскъдни аплодисменти от страна на зрителите...салона беше пълен с хора, които странно се споглеждаха докато напускаха залата..

Е, защо го играят толкова рядко? Няма ли поне малко по-често? То няма никакви билети..

Представление, след което можеш да обсъждаш много неща. Представление, в което има за какво да се замислиш. Представление, което трябва да се гледа... задължително!