Пиесата на Албер Камю се взира в тираничното управление на Калигула след смъртта на любимата сестра Друзила, когато - следвайки собствената си логика на съществуване, императорът се превръща от принцепс в чудовище. Постановката „Калигула” на Явор Гърдев е един последователно изведен магнетичен спектакъл за атавистичните връзки между смъртта, изкуството и политиката. В този психологическо-философски контекст животът е артикулиран като сложна човешка творба или – както на една от репетициите се изразява Явор Гърдев: ”Да правиш съзнателно покушение срещу системата, когато си глава на системата, да се утвърждаваш чрез самоунищожение, да доказваш чрез противоречие, да осмисляш чрез обезсмисляне - това е екзистенциален пънк!”