ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД


Автор: Н. В. Гогол
Режисьор: Ованес Торосян
Сценография и костюми: Пламена Дичева
Участват: Георги ГоцинВиктория Миланова

Гледайте постановката "Записки на един луд ":
Март
11
Март
Четвъртък
19.00 часа, зала Надежда

купи билет от 10 до 12 лв.
остават само 11 места
Април
15
Април
Четвъртък
19.00 часа, зала Надежда

купи билет от 14 лв.
остават само 9 места

В света съществуват два типа хора – малки и големи. Малките хора обикновено са невидими, дребни, изолирани от обществото, а големите управляват света. Обикновено случките в живота ни определят към кой тип спадаме, но всеки трябва сам да открие мястото си в действителността.

Гогол изследва съдбата на малките хора, като показва, че те са обикновени личности с реални проблеми. Проблеми като невъзможната любов, желанието за справедливост, лудостта на една реалност. В Записките на един луд той пресъздава именно тази реалност. Неговият герой е малък човек, пренебрегнат от съдбата, борещ се за своите идеали и мечти. Човек, тласнат към лудостта от собствените си разсъждения. Дали дневникът на този луд човек е доказателство за болната му душа, или за страданията му в едно болно общество? Хората в днешно време се интересуват само от мястото и положението си в обществото – колкото по-високо е стъпил един човек, толкова по-богат и обичан е той сред приятелите и враговете си, следователно той е голям. Живеем в свят на големи хора, с големи идеи и големи провали. Малкият човек е този, който съхранява ценностите в света. Той е този, който цени красотата, истината и любовта. Попришчин намира своята любов и губи разсъдъка си заради нея, изгубвайки се някъде между несправедливостта на реалността, в която живее, и нереалния свят, който създава. Неговият инстинкт да следва сърцето си го прави не малък човек, живеещ в голям свят, а голям човек, за когото светът е малък. Стихията на безумието, обзела Гогол, ни разказва една проста история за любовта, която може да подлуди човека. Именно гениалната простота на автора, прави неговите текстове актуални и днес. Той рисува проблемите, вълнуващи хората по онова време като реални случки на днешното общество, като художествено изображение на действителността. Но да не забравяме, че и в най-голямата трагедия, можем да открием късче светлина и да намерим щастието. Вярата в самите нас е ключа към успеха ни и към нашето благополучие. Понякога трябва да стиснем зъби и да се изправим срещу себе си, за да победим. Дори самият Гогол се е простил с нашия свят с думите: "Ще се смея през сълзи”.

 ”Ще се смея през сълзи”, казал Гогол на смъртния си одър. И макар историите за предсмъртните реплики да предизвикват по-скоро иронична усмивка (да не би някой да е присъствал и да е записвал?), те служат на голямата задача да завещаят една ”празна тайна”, която да ражда нарастващо любопитство около личността на умрелия.

Такава една типично руска ”тоска” – безпокойство, съчетано с вяра в света – броди и из режисьорския дебют на Ованес Торосян по Дневникът на един луд от Гогол. Накрая болната от нормалност публика пада в капана да се смее най-много на най-крайните и безнадеждни форми на лудост.
В тон с наложилата се у нас (а и не само) асоциация за ”шинела”, всяка постановка по Гогол съдържа потенциален риск да се плъзне по линията на мотива за социално декласирания чиновник, и така да се озовем пред политическото послание – ”те са виновни”. Но дори и най-последователно проведената критика ще подцени, че героите на руския класик не са инструменти на социалната сатира, а хора с лица, тела, съдби и тъкмо това е тяхната драма. Затова ценното на този опит по Гогол е, че той почти напълно обръща гръб на Машината и не злоупотребява с ”малкостта” на персонажа си. Напротив, сред семпло аранжираната тясна ”квартира”-сцена мечтите му изглеждат още по-големи.
Подобен романтичен привкус се дължи не само на избора на Гогол да разкаже историята радикално лично, през аз - формата на дневника, но навярно и на актьорския опит на Ованес Торосян. След като свикнахме с присъствието му в Източни пиеси и Аве, където героите му израстват поучително от точка А до точка Б в хода на филма, тази негова невинност бе използвана и в театъра от Десислава Шпатова в Идиот 2012. Затова нищо чудно, че Попришчин е наивен, патетичен, ръкомахащ и... в крайна сметка – театрален, такъв какъвто се очаква да бъде последният човек, останал да защитава надеждата.
Липсата на други изисква Георги Гоцин да поеме цялата отговорност на въпроса ”защо не съм друг?”. И я поема, като развива своя образ в рамките на повече от час и половина – гросмайсторска граница за сам човек на сцената. Докато в началото той играе предимно чрез текст, то по-забележителна е еволюцията на Попришчин към лудостта, илюстрирана с потъването на белите му дрехи в мастило и със спазматичните безсмислени записки от 43-ти април – там, на границата на езика, когато безвъзвратно си се превърнал в маргинал. Тогава безличната и потънала в мрак публика сама се превръща в Машината – тя екзекутира лудия, прекрачил нейните собствени граници.

 




ant

Работно време:
Работно време на касата


от понеделник
 до петък:


11:00 - 19:00 ч;


в събота и неделя:


9:30 - 19.00 ч.





 
Адрес: пл. Славейков 4

в сградата на Столична библиотека




ant


Георги Гоцин

ant2

1234


Океанов
18.12.2020 16:32 ч


31
А да ви кажа, в съседство се играе (Дневникът на един луд) в театър 199 Валентин Стойчев. Тук са му записките на лудия, там му е дневникът. И двете постановки са прочит на една и съща творба, но са поднесени по различен начин и е много интересно да се изгледат.
Одобрение 1 от 2 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Океанов
27.01.2019 23:09 ч


30
Поздравления за Георги Гоцин! Много силен актьор е - жизнен, естествен, играе със сърце за публиката. Постановката е истинска, тъжка, забавна. Една от ТОП за софийските театри. Задължително гледайте!
Одобрение 5 от 5 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Slavena_il87@abv.bg
02.11.2015 00:01 ч


29
Вчера с колегите я гледахме за 2ри път и ми хареса даже повече. Първо изкючително смешна постановка, в същото време с доза трагедия. А комедията беше майсторска, а не с разни битовизми и смешки на дребно, уригни и т.н. каквито виждам напоследък.
Одобрение 9 от 9 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Nikolay1983@mail.bg
18.09.2015 11:59 ч


28
Значи аз съм гледал постановката, както и още няколко хиляди човека и мнението на мнозинството е друго - че определено си заслужава да се види. А ти според мен си някой техен завистлив колега, явно без мн. талант, КОЙТО току що се издаде че ВСИЧКИ ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ СА ОТ ТЕБ. 4, 5 В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО МЕСЕЦА! ТОЛКОВА ЗЛОБЕН И МАЛЪК ЧОВЕК. ЗАСРАМИ СЕ. Тъй че ти трябва да си ОЛИГОФРЕН за да се занимаваш с такива неща.Намери си работа.
Одобрение 7 от 8 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

En
14.09.2015 15:09 ч


27
Не знам какъв олигофрен трябва да си, за да ти хареса подобна постановка. Но не се учудвам, в България олигофрени с лопата да ги ринеш, така че слагайте ми минусчета, а за нормалните препоръчвам да не ходят на тази постановка и изобщо в този отвратителен театър.
Одобрение 3 от 20 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Гадост
10.07.2015 14:13 ч


26
Много гадно. Ованес да се гръмне.
Одобрение 4 от 22 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

gyros
06.07.2015 16:10 ч


25
Отврат. И театъра и постановката.
Одобрение 2 от 21 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Георги
05.07.2015 21:54 ч


24
Подведох се по изцяло позитивните коментари и гледах пиесата на 5 юли, затова ще дам моето обективно мнение. Изключително протяжна пиеса, голямо квичене и преиграване, инфантилен хумор. Театърът пък е по-всякаква критика - без никаква вентилация и с декори - подиум, дюшек, кофа и стълба. Отвратен съм от натегачите и платените лелки, които пишат коментари тук. Просто не гледайте тази пиеса с безумна режисура, нека умре в забрава. 0/10 отвсякъде, жалко че хабят таланта на младия актьор.
Одобрение 2 от 17 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Angela
24.06.2015 23:27 ч


23
Много впечатляващо превставление! Възхищавам се на умението на Георги Гоцин да изиграе тази роля по такъв убедителен начин и да задържи вниманието на публиката за повече от час и половина. Препоръчвам постановката
Одобрение 10 от 12 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

JuliaV.
14.06.2015 15:31 ч


22
Браво! Заведох моите ученици на това представление и всички останаха изключително очаровани и много се забавляваха. Не мислих, че класическа пиеса може толкова да им хареса и да ги впечатли.
Одобрение 10 от 12 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара


1234







Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 75 коментара
 Живак 41 коментара
 Операцията 39 коментара
 Страхотни момчета 37 коментара
 "Много шум за нищо" 36 коментара
 Спанак с картофи 32 коментара
 Записки на един луд 31 коментара
 Ревизор 31 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 727 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой е авторът на спектакъла „Като трохи на прозореца“?
Като трохи на прозорецa
( 42 верни от 42 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
3.
8.
Живак 282613
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker