Действащи лица и изпълнители
                
Х Р О Н И С Т И:
МИЛЬО КАСАБОВ    -    МАРИН ЯНЕВ
МИЛА ГЕО МИЛЕВА    -    АЛИСА АТАНАСОВА
БОРИС МИЛЕВ    -    ЗАФИР РАДЖАБ
МАРИЯ МИЛЕВА    -     ЕВА ДАНАИЛОВА
КИРИЛ КРЪСТЕВ    -    ПАВЛИН ПЕТРУНОВ
ХАДЖИЛИЕВ    -    РУМЕН ДРАГАНОВ (студент)

А Н А Р Х И С Т И:
ПЕНКА ШЕЙТАНОВА    -    НЕДА СПАСОВА
МАРИОЛА СИРАКОВА    -    КРИСТИНА КУЛИШ (студент)
ЖЕЛЬО ГРОЗЕВ    -    ДИМИТЪР ИЛИЕВ (студент)
СТЕФАН ЕФИТО    -     РОСЕН ГИЦОВ (студент)
ХРИСТО БАЕТО    -    ДИМИТЪР БИСЕРОВ (студент)

П Р О Т А Г О Н И С Т И:
ГЕО МИЛЕВ    -    ЛЕОНИД  ЙОВЧЕВ
ГЕОРГИ ШЕЙТАНОВ    -    АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ (студент)

С А Т А Н И С Т И:
НИКОЛА ГЕШЕВ    -    ВАЛЕНТИН ГАНЕВ
ВЛАДИМИР НАЧЕВ    -    ЙОСИФ ШАМЛИ
КОЧО СТОЯНОВ    -    САВА ДРАГУНЧЕВ
ТАНА    -    АЛБЕНА СТАВРЕВА
ТАНАСКА (вещерка)    -    СРЕБРИНА ГЕОРГИЕВА
ТАСКА (вещерка)    -    ВИКТОРИЯ КОЛЕВА


ВОЙНИЦИ С КАСКИ:
СТИЛИЯН ЖЕЛЯЗКОВ, МИХАИЛ СТОЯНОВ, ГЕОРГИ СИРКАТОВ, БЮРХАН КЕРИМ, КОНСТАНТИН ЕЛЕНКОВ, ПЛАМЕН ПЕТКОВ

МОМИЧЕТА:
КЕТИ РАЙКОВА, ЕЛИ КОЛЕВА, АДЕЛИНА ЖЕЛЯЗКОВА,
МИХАЕЛА ИЛИЕВА,
САМУЕЛА ЦЕРОВСКА, НАДЕЖДА КОЛЕВА, ДАНИ АТАНАСОВА
    
Драматург Георги Борисов
Асистент-режисьор Боян Крачолов
Втори асистент-режисьори Олга Недялкова и Меглена Димитрова
Художествено осветление Иван Добчев

Художник на плаката Венелин Шурелов
Фотограф Яна Лозева

Иван Добчев

Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България. От този общ гроб засега сме изровили само череп № 17 с прословутото стъклено око на Гео Милев – поетът, който даде видимост на тази мечта чрез списанията си „Везни” и „Пламък”, през поезията и публицистиката си, в своите рисунки, с целия си 30 годишен живот, обречен на битката със старото, домораслото изкуство на България.

Тази битка беше загубена.

Христо Карастоянов

... Тази книга, мисля си, не е биографичен роман, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора.
В една и съща нощ...

ГЕО МИЛЕВ

Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми.

Българи! Изкуството е в опасност!

Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.

Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.

Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци” – нямат нищо общо с народа.

Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.

ГЕО МИЛЕВ И НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР

      Като режисьор Гео Милев успява да осъществи една постановка на сцената на Народния театър – „Мъртвешки танц” от  Аугуст Стриндберг. Премиерата е на 11 януари 1920 г. и в главните роли са привлечени първите сили на театъра – Коста Стоянов в ролята на Едгар, Златина Недева и Адриана Будевска, които се редуват в ролята на Алис, Кръстьо Сарафов в ролята на Курт и Донка Сарафова в ролята на Джени. В исторически план постановката на Гео Милев се счита за значителна крачка към модернизацията на националната сцена. През 1923 г. ръководството на театъра възлага на големия ни поет постановката на едноактната трагедия на Хуго фон Хофманстал „Електра”. Преводът е на Гео Милев в стихове, а в централните роли са разпределени така: Вела Ушева (Електра), Марта Попова и Петя Герганова (Хризотемис), Адриана Будевска (Клитемнестра). Спектакълът стига до генерална репетиция, но членовете на Артистическия комитет решават да бъде ,,изключен от репертоара”.
         Особено силно е присъствието на Гео Милев на сцената на Народния театър като преводач  с преводите на Шекспировия ,,Хамлет”, използван в две постановки на Н. О. Масалитинов съответно през 1933 г. и през 1943 г.,  на ,,Монна Ванна” от Морис Метерлинк, реализирана от Сирак Скитник през 1924 г., и на ,,Егмонт” от Гьоте, постановка на Владимир Тенев от 1932 г.