СЕЛСКА ЧЕСТ, ДЖАНИ СКИКИ


Автор: Селска чест - опера от Пиетро Маскани, Джани Скики - опера от Джакомо Пучини
Режисьор: Пламен Карталов
Диригент: Алесандро Санджорджи
Сценография: Роберта Монополи
Хореография: Мая Шопова
Ас. режисьор: Росица Костова
Концертмайстор: Мария Евстатиева
Диригент на хора: Виолета Димитрова
Участват: Гергана РусековаДаниела ДяковаОлга Михайлова-ДиноваКостадин АндреевРумяна ПетроваБисер ГеоргиевВеселин МихайловБлаговеста Мекки-ЦветковаЦвета СарамбелиеваВладимир СамсоновБисер ГеоргиевЛюбов МетодиеваСилвия ТеневаДаниел ОстрецовКирил ШарбановКрасимир ДиневНиколай ПавловЕлена СтояноваСилвана Пръвчева

Гледайте постановката "Селска чест, Джани Скики":

СЕЛСКА ЧЕСТ Опера от Пиетро Маскани
ДЖАНИ СКИКИ Опера от Джакомо Пучини

СЕЛСКА ЧЕСТ
опера от Пиетро Маскани
  • Диригент  Алесандро Санджорджи
  • Режисьор Пламен Карталов
  • Художник  Роберта Монополи

Действащи лица и изпълнители:

Сантуца

  • Гергана Русекова
  • Даниела Дякова
  • Олга Михайлова-Динова

Туриду        

  • Костадин Андреев
  • Мартин Илиев

Лучия                     

  • Румяна Петрова

Алфио 

  • Бисер Георгиев
  • Веселин Михайлов

Лола

  • Благовеста Мекки-Цветкова
  • Цвета Сарамбелиева

ДЖАНИ СКИКИ

Опера от Джакомо Пучини

  • Диригент  Велизар Генчев
  • Режисьор Пламен Карталов
  • Сценография  Роберта Монополи
  • Костюми  Станка Вауда

Действащи лица и изпълнители:

Джани Скики          
 

  • Владимир Самсонов
  • Бисер Георгиев

Лаурета                     

  • Любов Методиева
  • Сара Кобаяши
  • Силвия Тенева
Дзита                          
  • Румяна Петрова
  • Цвета Сарамбелиева


 Ринучо                      

  • Даниел Острецов
  • Кирил Шарбанов

Герардо                     

  • Красимир Динев
  • Николай Павлов

Нела 

  • Елена Стоянова
  • Силвана Пръвчева

Герардино                 дете
 

  • Бето ди Синя           
  • Ангел Христов

Симоне                      

  • Светозар Рангелов
Марко                        
  • Антон Радев
  • Веселин Михайлов

 СЕЛСКА ЧЕСТ Опера в едно действие от Пиетро Маскани Либрето Джовани Тарджони - Тоцети и Гуидо Менаши По едноименната сицилианска новела на Джовани Верга от 1884 Действащи лица: Сантуца, млада селянка Туриду, млад селянин Лучия, негова майка Алфио, колар Лола, негова жена Селяни и селянки Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. История на създаването: „Селска чест" е първата опера, която Маскани написва (макар че „Пинота", чиято единствената премиера се състои през 1932-а, е написана по-рано) и си остава най-добре познатата от неговите 16 опери. (Освен „Селска чест", само „Ирис" и „Приятелят Фриц" са останали в традиционния репертоар). Успехът й е феноменален още при първото представяне в римския театър „Констанци" на 17 май 1890-та, и до наши дни. Всъщност, по времето на смъртта на Маскани през 1945, операта е била играна над 14 000 пъти - и то само в Италия. През юли 1888 година миланският музикален издател Едуардо Сонзонио обявява конкурс, предназначен за млади, непоставяли все още на сцена свои опери композитори. Те са поканени да напишат едноактна опера, като трите най-добри (селектирани от 5-членно жури, съставено от видни италиански композитори и критици) ще бъдат поставени в Рим на разноски на Сонзонио. Маскани научава за конкурса едва два месеца преди крайната дата и моли своя приятел Джовани Тарджони-Тоцети, поет и професор по литература в Италианската кралска военноморска академия в Ливорно, да се погрижи за либретото. Тарджони-Тоцети избира „Селска чест", популярна новела - и театрална пиеса - от Джовани Верга (по това време особено популярна е една нейна драматизация, в която играе и знаменитата актриса Елеонора Дузе) за основа на либретото. Той и неговият колега Гуидо Менаши се залавят за работа, изпращайки на Маскани фрагменти, понякога и само отделни изречения, написани на гърба на пощенски картички. Операта бива предадена в завършения си вид в последния ден от крайния срок. От всички 73 участващи в конкурса опери на 5 март 1890-та журито избира тримата финалисти: „Лабилия" отрежда на на Никола Спинели второто място, трети е Винченцо Ферони с „Рудело" , а голямата награда печели Маскани с неговата „Селска чест". Първият спектакъл на „Селска чест" е истинска сензация. Маскани бива извикан за поклони пред завесата в театър „Констанци" цели 40 пъти в нощта на 17 май 1890 година. Същата година, след като всички билети за насрочените в „Театро Констанци" представления на „Селска чест" се оказват разпродадени почти веднага, операта е поставена във всички големи италиански градове и в Берлин. Година по-късно, на 17 октомври 1891-ва, е лондонската премиера на „Селска чест" в „Шафтсбъри Тиътър", а на сцената на „Ковънт Гардън" творбата на Маскани триумфира през 1892 година. Между американските продуценти се разразява истинска битка ( в някои случаи се стига дори до съд) кой пръв да постави операта в Америка. В крайна сметка премиерата на „Селска чест" в Обетованата земя се състои на 9 септември 1891 във филаделфийската „Гранд Опера Хаус". Следва спектакъл в Чикаго на 30 септември и Ню Йоркската премиера - на 1 октомври 1891; с две съперничещи си представления в един ден - едното - дневно, в „Казино", под режисурата на Рудолф Арънсън, а другото - вечерно, в „Ленкс Лисеум", режисирано от Оскар Хамерщайн. В „Метрополитън Опера" „Селска чест" е поставена за пръв път на 30 декември 1891 заедно с фрагмент от „Орфей и Евридика" на Глук, и оттогава насам има вече 652 представления, последното от които на 2 октомври 2006 година. Съдържание Ранно великденско утро. Младият селянин Туриду с песен разкрива любовта си към Лола. Преди двамата са се обичали, но когато той отишъл войник, лекомислената девойка се омъжила за коларя Алфио. След това Туриду на свой ред се е влюбил в Сантуца и се е сгодил за нея, но така и не е успял да забрави Лола. Зазорява се. Весели девойки в празнични дрехи се отправят към църквата. Само Сантуца стои самотна и тъжна. Измъчват я лоши предчувствия - годеникът й все по-често я отбягва. Идва Лучия и казва на разтревожената девойка, че синът й е отишъл в съседното село за вино. Сантуца обаче разбира, че Туриду е излъгал майка си - тази сутрин са го видели край дома на Лола. Приближава се самият Туриду, който, забелязвайки Сантуца, се опитва да се шмугне незабелязано вкъщи. Момичето обаче го спира. Изпълнените й с мъка думи обаче никак не впечатляват Туриду. В този момент покрай тях минава Лола, която предизвикателно подхвърля цветето си на Туриду и влиза в църквата. Младежът тутакси се втурва след нея. Съвсем отчаяна, Сантуца се опитва да го спре, молейки го да се опомни, ала Туриду грубо я отблъсва и влиза в църквата. Унизената девойка решава да си отмъсти. Идва Алфио, мъжът на Лола, който никога не се е съмнявал във верността на своята съпруга. Отначало Алфио отказва да повярва на онова, което му казва Сантуца; не след дълго обаче разбира истината и дава жестока клетва - Туриду не ще доживее утрешния ден. Великденската служба свършва и селяните излизат от църквата. Лее се безгрижният смях на празнично настроените хора. Сред тях са и двамата влюбени. Лола бърза да се прибере вкъщи, но Туриду я моли да остане още малко с него. За да я задържи, той кани всички селяни на чаша вино по случай празника. На поканата се отзовава и Алфио. Смутен, Туриду му подава чаша вино, която обаче коларят гневно блъсва. Разтревожените селяни вече си дават сметка, че двубоят на живот и смърт е неизбежен. Останал сам, Туриду повиква Лучия и я кара да му обещае, че ако нещо се случи с него, тя ще бъде като майка на бедната Сантуца, която е озлочестил, и веднага след това избягва. Стресната и уплашена, майка му го моли да се върне. На нейните отчаяни викове се притичват селяните. Те я питат какво се е случило. Разнеслият се в този миг пронизителен женски писък ги кара да изтръпнат. Една девойка се втурва при тях - Туриду е убит. Всички са потресени. Алфио е отмъстил за поруганата си чест...


ДЖАНИ СКИКИ” /кратко съдържание/ В дома на покойника Буозо Донати “покрусените” роднини трескаво търсят завещанието му. Ринучо го намира, но отказва да го предаде на леля си Дзита, докато тя не се съгласи с неговите условия. Ако завещанието е в тяхна полза, тя трябва да му разреши да се ожени за дъщерята на Джани Скики – Лаурета. Дзита се съгласява, въпреки че семейството на Донати се отнася с презрение и недоверие към Скики. Всъщност тя не се интересува за кого ще се ожени Ринучо, стига да се доберат до наследството. Междувременно Ринучо скришом изпраща да повикат Скики. След изчитане на завещанието всички роднини са разярени – за тях Донати не е оставил нищо, а слухът за завещанието му в полза на манастира се потвърждава. Всички гневно отхвърлят предложението хитрият Скики да измисли как да получат богатството на починалия. Скики и Лаурета пристигат, но са посрещнати недружелюбно. Дзита гневно обяснява положението и отказва и да чуе за женитбата на Ринучо с Лаурета. Ринучо моли Скики за помощ. Хитрецът отпраща дъщеря си, за да не става свидетел на изпълнението на плана му и така да остане невинна. Скики нарежда тялото на починалия да бъде преместено в друга стая, а жените да оправят леглото. Поисква от роднините потвърждение, че никой друг не знае за смъртта. Но преди да успее да обясни, докторът на Донати пристига. Роднините му попречват да влезе, а Скики имитира гласа на Донати и казва, че се чувства по-добре. Докторът си тръгва като възхвалява лечителските си умения. Тогава Скики разкрива плана си: той ще се престори на Донати и ще продиктува на нотариуса ново завещание. Ринучо отива да доведе нотариуса. Роднините се договарят за подялбата на имуществото. Оставят на Скики да определи собственика на мулето на Донати (най-доброто в Тоскания), на мелницата и къщата, а след това един по един му обещават награда ако избере съответно някого от тях. Скики не се противи, но пред всички припомня какво е наказанието за фалшифициране – отрязване на ръка и изгнание до живот от Флоренция. Пристига нотариусът със свидетелите. От името на Донати, Скики диктува завещанието – иска скромно погребение, оставя дребна сума на манастира, обявява уговорената предварително с роднините подялба. А после завещава мулето, мелницата и къщата на себе си. След като нотариусът си тръгва, Скики изхвърля всички от къщата. Роднините са безпомощни. Излизайки грабят от къщата каквото могат. Скики може вече да даде зестра на Лаурета, а за сватбата й с Ринучо няма никаква пречка. Втората половина на ХVII век.





ant

Работно време: Билетна каса: ул. „Врабча" №1; тел. 02/987 13 66
Адрес: ул. „Врабча" №1



ant2

Вашият коментар ще бъде първи!








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 78 коментара
 Живак 56 коментара
 ДЪРВО БЕЗ КОРЕН 45 коментара
  45 коментара
 "Много шум за нищо" 40 коментара
 Страхотни момчета 39 коментара
 Операцията 39 коментара
 Записки на един луд 35 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 777 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой от тримата братя-войводи не е от Бимбеловия род?
Как Инджето не стана цар
( 1 верни от 1 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
4.
6.
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker