От автора: Вече доста дълго, всъщност от началото на разпадането на Югославия, се питам: Тази държава въобще съществуваше ли? Въпреки, че по-голяма част от нас са родени в държава, която носеше името Югославия, която мнозина смятаха за своя Родина, обичаха я, но остана отворен въпросът дали става дума за фантом, привидение или нещо, което наистина имаше смисъл да съществува.

Представлението “Фашификатор” разбира се не предлага готов отговор на този въпрос. Но пиесата би могла да провокира много избледнели спомени за онази страст, която носехме със себе си за времето на великите илюзии и лъжливите надежди. Но в същото време този период беше просмукан от много любов за онези от нас, които като някакви илюзионисти бяхме преведени през онзи несъществуващ рай. Само най-умните още тогава са знаели за какво става дума. Ние, останалите, живяхме зазидани между стените, издигнати от нашата наивност и сляпата ни вяра в човешката доброта.

Тук и започва приказката за добрите намерения, с които както е познато, е проправен пътя до пъкала. Кое е по-добре? Да бъдеш без илюзии и да се разпаднеш, заради човешката поквара или да не виждаш нищо и да си живееш в свят, който всъщност не съществува?  Да бъдеш съвестен и нещастен, или безсловесен и щастлив. Не знам. Гледайте спектакъла “Фалшификатор” и отговорете на тези въпроси.