Давид е полицай от жандармерията, специалист по опазване на обществения ред, изцяло отдаден на работата си. Съпругата му Лидия е домакиня, разделяща ежедневието си между дома им и различни курсове, организирани от бюрото по труда, чрез които търси своето истинско призвание и място в живота.

Един ден, на гости им идват Сандра бившата съученичка на Лидия (актриса) и Игнази (кинорежисьор), които активно и редовно участват в антиправителствени демонстрации. В лицето на Игнази, Давид разпознава една от своите жертви, на когото е извадил едно око с гумен куршум при разпръскването на един протест.  Виждайки на живо резултата от работата на Давид, Лидия решава да го напусне.

Потреса да застанеш лице в лице с човека, осакатил те за цял живот, е още по-силен и при Игнази. Но докато Лидия, все още привързана към Давид, предпочита временно да се разделят, Сандра и Игнази решават да променят мисленето на Давид и да го спечелят за своята кауза. Давид е решен на всичко, само и само да накара Лидия да се завърне при него и нищо и никой не може да го спре.

Но какво се получава, когато една идеология се посее в една неподготвена почва? Как обстоятелствата изменят в неочаквана посока характера и възможно ли е въобще това? Докъде можеш да отидеш в стремежа да запазиш любовта на най-близкия ти човек? Кой знае отговорите на въпросите, възникнали в ума на човек, търсещ своето истинско място в живота? Кой може да даде решенията на проблемите, които заобикалят отвсякъде съвременния човек? Кой?

А какво се получава, когато в живота ни се набърка и един политик? Корумпиран демагог и безпрнципен популист готов на всичко, дори да се слее със своите опоненти, само и само да запази властта си? И до колко един политик е възможно да бъде изкупителна жертва за нашите беди?

Спектакълът е силна политическа и социална сатира, непрощаваща на нито един от персонажите.

Пиесата на каталонския драматург пресъздава сложното ни съвремие и търси отговори на много от въпросите, които често се опитваме да избегнем. Прави го през призмата на иронията и горчивия смях, които пречистват, но не опрощават.