Последната опера на Пучини "Турандот" е считана за  един от последните шедьоври в италианската и световна оперна литература. Незавършеният опус е белязан с майсторството на драматика Пучини и новите композиционни техники, което определя творбата като върхово постижение в музиката на миналия век.

След завършването на "Триптиха" - "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики" през 1919, Пучини търси сюжет за нова опера. Избира легендата за жестоката китайска принцеса, която погубва претендентите за ръката й. Много автори са  писали по тази легенда.  В Берлин  Пучини е гледал пиесата на Карло Гоци. Възлага либретото на журналиста Ренато Симони и на поета Джузепе Адами. Авторите на либретото ползват освен пиесата на Карло Гоци и тази на Шилер. Пучини получава в края на 1920 година първо действие, след което започва голямата борба с либретистите. Не веднъж той връща либретото, изисква повече действие във фабулата на Гоци, премахва елементите на "комедия дел арте". В писмата му четем: "Това не е театър, не е поезия…Живият театър е трудно нещо…Театърът има строги закони: сцената изисква напрежение. Пиесата трябва да има интрига, да бъде интересна, трогателна…Моля да напишете ликуващи, блестящи стихове…"


 
 

Пучини проучва записи на китайска музика в Британския музей, запознава се с автентични инструменти. Четири години работи въпреки непрекъснатите болки в гърлото. Решава да се оперира в Брюксел, след като откриват тумор в гърлото му. Предчувства своя край. Подрежда внимателно 36 страници скици от последната картина, между тях е и големия дует на Калаф и Турандот. Пожелава неговия ученик Франко Алфано да завърши операта, а Артуро Тосканини да дирижира премиерата.

След трудна операция  Пучини умира от сърдечен удар на 29 ноември 1924 година.

Първото изпълнение на  "Турандот" е на 25 април 1926 година в Миланската скала. Дирижира Артуро Тосканини.След  смъртта на Лиу Тосканини оставя палката и се обръща към публиката: "Тук свършва творбата на майстора". Осветлението на сцената загасва, в залата -  мъртва тишина. След което се чуват възгласи: "Да живее Пучини!"

За първи път Пучини създава образа на героиня, която не познава любовта. Това е жестоката китайска принцеса Турандот. Тя ще се омъжи за този, който отгатне трите загадки. Ако не успее, ще бъде убит. Много са кандидатите, обезглавени от палача. Появява се  принц Калаф, непознатия чужденец.  Той успява да отговори на загадките. Турандот е смутена. Съпротивява се, моли баща си-императора да не я дава на този чужденец. Калаф се отказва от победата си, но предлага своя гатанка - до изгрев слънце Турандот да открие името му. Принцесата се мъчи да узнае името му, подлага на изтезания робинята Лиу, влюбена в Калаф. На въпроса на Турандот, какво я прави така силна, Лиу отговаря - любовта. Лиу се самоубива. Зазорява се. Калаф и Турандот са заедно, но принцесата го отблъсква. Калаф я грабва и целува. Целувката стопява леда на жестоката принцеса, никога до сега не познала чувството на любовта.  Калаф й казва името си. Турандот изрича съдбовните думи пред баща си и целия народ: "Аз зная името на Неизвестния принц - то е Любов."