Той e със самочувствието на своята 111 годишна биография, отдавна и трайно е наложил името си в културния живот на община Дупница.
Сведенията за възникването на театралното изкуство в града, датират от 1894 г. с представянето на пиесата „Асен и Петър” в хана на дупничанина Гоге Лазов.

По-интензивна е театралната дейност в следващите няколко години, когато за сцена и салон се приспособява стая в училището „Пансиона”. През 1902г. група ентусиасти основават театрална трупа „Просвета”, с които се слага началото организираната театрална дейност в града. През 1922 г. е основана и театралната трупа „Пробуда” с директор Станислав Казаков- човек с артистично дарование и неуморим радетел на театралното дело. През 1947 г. в Дупница се създава Държавен театър за Софийска и Горноджумайска област с девет щатни артисти.

През 1951 г. трупата вече наброява вече 23 човека. Ново, по-високо стъпало в развитието на театралното дело в Дупница е създадения през 1958 г. Държавен народен театър в Дупница. С Постановление №35 на МС от м. август 1964 г. Държавният театър в Дупница е закрит. Следват години, през които Статутът на театъра често се променя – самодеен, читалищен, филиал на Кюстендилския държавен театър, полупрофесионален, за да се стигне до 1991 г., когато се поставя началото на първия в страната Общински драматичен театър. Като такъв, той се обособява с решение № 109/11,06,1992. на Общински съвет гр. Дупница и протокол № 23 от заседание на Колегиума на Министерството на културата от 25.09.1992г. Театърът осъществява своята дейност на основата на Статут, утвърден от Общински съвет и е на бюджетна издръжка от Община Дупница. С решение №88/15.06.2000г на Общински съвет театъра носи името на голямата българска актриса Невена Коканова.

Театърът сe помещава в реконструиранoтo през 1983 г читалищно крило. Разполага със зрителна зала с 420 места, сравнително добре оборудвана сцена – широчинна при порталите 9,20 м., въртящ се диск с диаметър 9 м., оркестрина кола, 25б р. подемника /10 моторни/ за декори и облекло на сцената. Театърът разполага още с един собствен апартамент в сградата /преоборудвани две гримьрни/ за временно пребиваващи персонал /режисьори, актьори и др./, една репетиционна зала, четири гримьорни, две канцеларии. В приземния етаж е складовата база, където има две помещения съответно и гардеробна.