За човешката природа е характерна постоянната необходимост да изследва, както сама себе си, така и обкръжаващата я среда. А Тя винаги е враждебна, заплашителна, изобщо – лоша. Затова човек трябва постоянно да я наблюдава, да я следи, да я дебне, защото от Нея може да се очаква всичко – особено неочакваното. Всичко, сякаш, се променя, а нищо не става, нищо нищо не означава, а думите намират нов смисъл и мощ. Пустотоата на безсмисленото съмнение изпълва въздуха и разгръща безбрежния простор на абсурда.

„Дебнейки Годо” на Драго Янчар не е просто кавърверсия на Бекетовия „В очакване на Годо”, а своеобразно продължение на сюжета в друго време и в друга епоха, в която страхът, съмнението и несигурността предопределят абсурдното битие на човека.

Десислава Боева