През погледа на Маргарита Мачева „светът в пиесата е изграден от строги закони, поставeни преди чувствата, желанията и личния избор. Тяхното прекрачване тласка към пропаст. Невъзможността на човека да реализира стремленията и страстите си, го води към саморазрушение и смърт. Тази смърт не е само телесна – когато свободата е отнета и духът може да бъде пречупен. Това е пиеса за ирационалността на влеченията, за смелостта да бъдеш различен, за поривите вътре в човека и за борбата за оцеляване в един свят, в който тези пориви са забранени.”
    Върхово постижение в драматургията е „Вампир” на Антон Страшимиров. Пиесата е играна на театрална сцена преди да бъде отпечатана в книжно издание.
Страшимиров казва, че е написал драмата за една седмица, а я е редактирал след това три месеца. Поставена е на 3 април 1901 г. от трупата на „Сълза и смях”, в салона на „Славянска беседа” в София.
Авторът многократно преработва финала. В първото издание Жельо е убит на сцената, Вела полудява, а Динко е хванат и завързан от самата Малама. В следващо издание, от 1929 г., авторът нанася промени, като решава трупът на Жельо да се изнася навън, а Вела да бъде отвлечена от Динко. Това е и последната авторова редакция на текста, според която той се печата и до днес.
    Финалът на „ВАМПИР” в ДТ – Благоевград е ново решение на Маргарита Мачева, а публиката ще може да го види само след няколко дни.