Често гледаме в огледалото, за да видим моментния си образ, забравяйки, че той е резултат от нашето минало. А онова, което е останало по пътя зад нас, не винаги се радва на собственото ни одобрение.
Пиесата „Кривите огледала” на американския драматург Дейвид Линдзи-Ъбèр е пътуване през настоящето на едно все още живо минало. Клер е медицинска сестра, която страда от психогенна амнезия. Всеки ден тя научава нещо ново, което на следващата сутрин ще бъде вече забравено. Една сутрин обаче ще започне различно, за да отведе Клер по пътя, където ще се сблъска с причините за своята амнезия.

 „Кривите огледала” е пиеса, в която спокойно можем да се огледаме и ако образът ни се стори твърде разтеглен – смешен или пък тъжен, то навярно приликата с действителни лица съвсем не е случайна. Кой знае?