Димитър Пенчев

Dimitar Penchev



Уеб сайт: http://soundconvincer.com

Димитър Пенчев започва професионално да пише музика за театър и кино през 1996. Още с първото представление, над което работи, „За хората и свраките“ по Йордан Радичков в Драматичен Театър Сливен, е номиниран за Аскеер за най-добра музика. Режисьор е Петринел Гочев, а музиката за спектакъла включва участието на цял дихов оркестър на сцената. Следват ангажименти в театрите в Търговище, Благоевград, Добрич и Пазарджик. Освен с Петринел, Димитър има много плодотворно сътрудничество с режисьора Христо Стойчев, с когото създават уникалния спектакъл „Укротяване...“ по текстове от Шекспир, Бибилията и Ървин Уелш. За съжаление спектакълът е жестоко цензуриран и спрян след само две представления в Благоевградския театър.  Втората работа на Димитър Пенчев с Петринел Гочев има по-добра съдба. „Епични времена“ в Пазарджишкия театър носи на композитора си втора номинация за Аскеер и самата награда през 1999 година.

През същата година Димитър Пенчев заминава за Далас, Тексас, САЩ, с пълна стипендия и асистентско място в Южен Методистки Университет, за да завърши магистратура по пиано. Там попада на режисьорката Мелиа Бенсусен, която току що е спечелила най-престижната награда за „европейски“ тип театър на Бродуей, „Оби“, и го ангажира за композитор и музикален директор на постановката си “А! Пустошта“ от Юджийн О‘Нийл. Мелиа Бенсусен твърди в едно свое  изказване: „Димитър има невероятен усет за театър, за театрален ритъм и работата с него беше истинско удоволствие!“. Работата на Димитър е забелязана от друг Даласки режисьор, който в продължение на три поредни години го ангажира да пише музика за фестивала „Шекспир в парка“ . Така се раждат партитурите за „Много шум за нищо“, „Дванайсета нощ“ и „Както ви се харесва“. 

Също в Далас, Димитър получава и първите си професионални уроци по композиция. Първата му завършена пиеса, „Разговори за цигулка и пиано“, получава първа награда на конкурса за млади композитори „Ръсел Хорн“ след оспорвана конкуренция с над 100 произведения.

Докато е в Далас, той е поканен да напише музика към един от най-великите филми на нямото кино, „Кутията на Пандора“ (1929), с участието в главната роля на Луиз Брукс. Предвидено е музиката да изпълнена от театрален оркестър при показване на филма на фестивал на нямото кино в Даллас. На премиерата отзивите за възторжени. В един момент токът спира, цялата зала потъва в мрак, но композиторът, който е на пианото продължава да свири, точно както биха направили неговите предшественици в нямата ера. След края на прожекцията, Бари Парис, автор на биографията на Луиз Брукс и специалист по тази епоха казва, че партитурата на Димитър е „категорично определяща“ за филма. Слуховете за този успех на Димитър Пенчев стигат чак то компанията „Критерион Кълекшън“, която е най-големият дистрибутор на некомерсиално кино в Северна Америка. Той получава обаждане от директора на компанията, който иска да му поръча да запише музиката си за „Кутията на Пандора“ и тя да придружава новото издание на филма в луксозен пакет от два DVD диска. Това става реалност през 2007-а година и филмът е преиздаден, а критиката е изключително ласкава за музиката на Димитър, която се опитва да пресъздаде усещането за „ерата на кабарето“ през 1929-а година в Берлин.

Междуврменно Димитър е вече във Великобритания, където продължава образованието си като композитор, както и активната си дейност в театъра. Следват няколко постановки, най-забележителната от които е музиката към „Сън в лятна нощ“ за Бристолксият Шекспиров Фестивал. Димитър, заедно с част от актьорите участва и като музикант на сцената и партитурата му е оценена високо както от критиката, така и от зрителите.

Успехът на Димитър Пенчев му носи покани за написване на музика към детски представления от режисьора Шон Айта, както и покана от Лондонската режисьорка Николет Кей за музика към световната премиера на пиесата „Дете на любовта“. Това е и Лондонският дебют на Димитър в театър Финбъро – едно от най-търсените места за нова драматургия и режисура.

Димитър Пенчев е много активен и като композитор на концертна музика. След успеха на „Разговори за цигулка и пиано“ той пише проиведения за камерни ансамбли, соло пиано, електронна музика, както и обработки и аранжименти на класически произведения.  Някои от по-мащабните му произведения от последните години са: „The Dreams of the Sound Convincer” – пиано квартет, „Then” – за струнен оркестър, Соната за цигулка и пиано No. 1, „…in other news” – за перкусионен квартет и електронни звуци. 

През 2011 година издава албум с 13 пиеси, които комбинират пиано соло с обработени звуци от човешка реч. Албумът се нарича „Състояния на Трансмиграция“ (States of Transmigration) и може да се намери на много места в интернет. 

В момента Димитър Пенчев живее в Торонто, Канада, където работи като преподавател по пиано, композиция и вокал. В същото време той е на път да защити докторат по композиция в Университета на щат Ню Йорк в Бъфало, отново с пълна стипендия и асистентско място.

Димитър продължава успешно и кариерата си на концертен пианист и е изключително търсен като камерен музикант и изпълнител на класическа и съвременна музика. 

Най-новата работа на Димитър Пенчев като театрален композитор е спектакълът „Ромео и Жулиета“, отново с режисьор Петринел Гочев, в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Това е и своеобразно „завръщане“ за Димитър в Българския театър. В партитурата си той използва звуци, думи и атмосфери, записани по време на репетициите с актьорите, както и характерни шумове от Габрово, звуци от Етъра, както и природни звуци.