Девойка – сопран
Април и Абат – баритон
Пияница и Момък – баритон
Просяк – тенор

След създаването на “Кармина Бурана” 42-годишният Карл Орф написал на своя издател Шот: “Вие можете вече да унищожите всичко, което съм написал по-рано и което, за съжаление, Вие сте напечатали. С “Кармина Бурана” започват моите събрани съчинения”. А до този момент композиторът вече бил написал опери, кантати, театрална музика, квартети и множество песни.

Carmina означава песни, стихове, а Burana е латинското географско име на Бойерн. 
През 1847 г. германецът Й. А. Шмелер открива в манастира Бенедиктбойерн  над 250 песенни текстове на стар латински песенен кодекс от ХІІ и ХІІІ век и ги издава под името Carmina Burana. Текстовете са от анонимни средновековни автори. През пролетта на 1934 г. Карл Орф попада на споменатото издание “Carmina Burana” на Шмелер. В течение на две години работи с голямо вдъхновение над партитурата.

Кантатата се състои от три основни дяла, седем обособени части и 25 отделни номера на латински език, с изключение на старинен немски език (от средата на №7 до №10 вкл.). Що се отнася до сюжета тук няма последователно действие. Текстовете по-скоро следват по реда на различните ситуации. Благодарение на многостранната си ритмична инвенция и простата формална структура от строфи, латинският език тук не е “мъртъв език”, а пълнокръвен, близък до чувствата на обикновения, съвременен човек. 

През 1935 г. Карл Орф видял чудесното шмелеровско издание на сборника “Кармина Бурана” с миниатюрата “Колелото на Съдбата”, което възпламенило неговата сценична фантазия. Премиерата на “Кармина Бурана” се състояла във Франкфурт на Майн на 8. VІ. 1937 год. и направила силно впечатление. “Колелото на Съдбата” се възприело като символ, напомнящ как бързо в живота се сменят успехи и неуспехи, щастие и нещастие, власт и падение. Триумфът на Човека въпреки паденията – независимо от жизнените катастрофи и даже от смъртта – това е идеята, преминаваща в цялото произведение.