Архитект Стилянов е мъж, който е постигнал немалко в живота си. Строил е силози в Сирия, специализирал е в Швейцария, знае два езика, има страхотна жена и живее в умерен лукс. Но една сутрин съвестта му се обажда: всичко, което има не е ли въпрос на жестоки компромиси и „затваряне на очи“ пред нередностите в проектите, които изпълнява ?
Той решава да започне нов живот, в който повече да не мълчи за нещата, с които не е съгласен. Същият ден му се предоставя страхотна възможност за начало: той трябва да председателства комисия, чиято задача е да одобри един ужасно проектиран и още по – ужасно построен жилищен комплекс.
Тръгнал устремен да спре корумпираната комисия, на архитект Стилянов му се скъсва копчето на панталона и той пада. Законът на Мърфи в действие.
Може ли човек по долни гащи да пледира за справедлива кауза ? Няма как, отговаря си архитектът и оттук започва абсурдно комичното му търсене на копче и игла в държава, в която подадена ръка и работеща институция за услуги не са най – честото явление.
В този опит за актуална социална гротеска се питаме:
Защо постоянно недоволстваме, а нищо не предприемаме ?
Балканска орисия или липса на лична инициатива е източникът на националните ни недостатъци ?
Готови ли сме да помогнем на човек в нужда ?