„...В чантата й червило, телефон, „Прозак“, парфюм, призракът на бившия, копринени чорапи за вечерта, целувката с дъх на люляк и вино (поизветряла, защото беше твърде отдавна), хапчето за „след“, сънят, в който ТО плува в корема й, последните изследвания от гинеколога, оня закачлив поглед на младежа в кафенето, пакет диетични бисквити, кутия цигари (за всеки случай), очакването, в малкото джобче с ципа – напъхана като оръфана хартийка – текилената нощ и непознатият, и падането, и срамът, и охлузените лакти в кръв и кал, лютивият спрей срещу кучета, за когато се прибира сама (доста често напоследък), спирала за мигли – за да попие сълзите, когато ТОЙ я срещне, шишенце с форма на шишарка – в него мирис на палачинки и задушлива прегръдка на костеливи ръце, огледалце, за да спори с бръчките; безопасни игли, може би и пилата, която постоянно изчезва, тефтерче – и за важни неща, и за лични неща, кутийката с последния му подарък, който няма да сложи, защото изглежда не е за нея, тъмни очила за торбичките, „мечтанието“, сметките за тока (платените и неплатените), на дъното – откъснато копче – пази го, а дори не помни от коя дреха е...
ТЯ грабна чантата и излезе да се види с приятелки...“

Росица Обрешкова