В спектакъла се използва стихотворение на Стефан Вълдобрев,
както и фрагменти от „Пирът“ на Платон и „Бурята“ от Уилям Шекспир


Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
Така – всеки ден.
Прониква в мене той. Пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме.

Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.
С моя глас мълчи –
свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя –
не става.

Отдавна в тялото ми се засели.
Той без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега наконтен със пижама на цветя
събужда се и ляга в мен.
Така – всеки ден.
    
II.

Аз ли съм или съм някой,
дошъл да ме смени за малко –
бедняка,
по улицата минал и заминал.
Не беше ли неделя обед,
не бях ли легнал и задрямал…
Гласът дали е моят глас предишен?
Сега на моята въздишка ли ухая?

Аз ли съм или съм облак,     
клекнал на брега на океана –
забравил кораби и вятър…
Или съм пяна.

Стефан Вълдобрев  '96