Когато бяхме малки, играехме с маски.
По-късно, когато пораснахме, всеки от нас си сложи маска, онази маска, която до такава степен ни преобрази и ни деформира, че не приличаме на себе си. И понякога забравяме кои сме, какви сме...

„Бурята“  е спектакъл за Просперо и неговия свят. За желанието му да примири непримиримото, да свърже мечтите с действителността, да уреди делата си с това, което наричаме реалност. Това е горчива приказка за човека, за амбицията му да господства над света и другите хора. За злодеянията му, за вътрешните борби в самия него, за кошмарните му сънища, излезлите демони, но и за прошката и покаянието като единствен начин да се възстанови хармонията, да утихне бурята и изгрее отново слънце. Тогава, когато човек се отказва от желанието за възмездие за стореното зло, освобождава се от илюзиите си, от гордостта, от гнева...

Смъртта на Просперо идва с прозрение за прошката и помирението с хората, такива, каквито са.
Готови ли сме да свалим маските и да се погледнем в очите?
 „Защото прошката е ценност по-рядка от разплатата“.

Посвещавам на Дафи
Катя Петрова