Те са два самотника - безработни музиканти, нещастно влюбени, романтици до синева, емблематични аутсайдери. Родени за 60-те на миналия век, но живеещи по неволя в настоящия. Единственото им спасение е футболът.
Макар че техният отбор никога няма да победи...
ЕСЕ ЗА ФУТБОЛА
Футболът е привилегия за хора, които в един миг от живота си са искали да полетят, да се обезкостят в небето, да открият личната си графика сред облаците. Валсиращата топка носи и тази асоциация. Може би поради тази причина футболът е като плод и зеленчук, сирене и хляб днес. Донякъде компенсиращ тъгите ни, безумствата ни, сълзите. От друга страна мелачка за илюзии. Илюзиите, че някой ден ще летим - само с ръце.
Футболът е моногамна форма на изповед - стига поне малко да познаваш архитектурата на играта, да повярваш, че онзи пас може да промени света, да влачиш съществото си след онази алпиола - тържество на порива за съвършенство. Или просто един единайсет метров свободен удар, след който сърцето ти е само една капачка бира.
Футболът е поема. Класическа поема - приказка, в която се разказва за доброто и злото, за истината и лъжата, за безсилието и усмивката, за влагата в очите, за феята. Огледална поема на живота ни - понякога безсмислен, но друг път толкова прекрасен - като един падащ лист - съвършената траектория за изплуване на дните ни.
Елин Рахнев
АВТОБИОГРАФИЯ
Много тежки дни от живеенето си съм прекарал по стадионите. И много радостни. Голяма част от времето ми минава там поради една единствена причина - че се чувствам добре. Исках да стана футболист като повечето деца, но но така се случи.
Понякога го сънувам, но това отдавна вече е без значение.
Винаги съм приемал футбола като наука, която трябва да се изучава. И с годините се убедих в това напълно. Има елитни университети по света, в които футболът е дисциплина. Надявам се това да се случи и в България. И дори мисля, че е необходимо.
През годините някой хора гледаха на тази моя черта с насмешка, ирония или просто с учудване. Както и аз на тях... Всъщност това продължава и до днес, но повечето отдавна свикнаха и не ми обръщат внимание. Аз пък ги приемам такива каквито са.
Елин Рахнев
СПОМЕН ЗА ФУТБОЛ
Това е в началото на шестдесетте. Аз съм на четири или пет години. В кухничката на лелината къща във Велинград. Стаята е пълна с мъже, които ми се струват гиганти. Спомням си гърбовете им в някакви плетени пуловери и никакви лица. Те са устремени тялом и духом към радиото, което е поставено на високо, на кухненския бювет и откъдето един мъжки глас, без да спира, и някак без да си поема дъх, им съобщава за някакви други мъже, които правят нещо страшно бързо и страшно важно някъде далеч... После мъжете с пуловерите скачат, някой ме вдига на ръце и главата ми се чуква в ниското таванче. Те са дивашки щастливи и крещят някаква абсолютно непонятна дума. Аз плача. После идва баба и им дава да се разберат. Гушва ме и ме изнася от това "пусто и пометено" място и ме води на пейката, където са жените. Но тук не е интересно. Интересното е там, в кухничката. Там стават хубавите, важните, истинските, мъжките работи. Работи, които могат да те вдигнат абсолютно неочаквано до най-високото...
Е, цицина, ама нищо.
Полетът е хубаво нещо.
Иглика Трифонова
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК