Ако попитате някой австриец дали знае кой е Томас Бернхард, ще получите в отговор нещо като:  да, онзи мрънкащ старец! Но после бързо ще последва: Да, във Виена има едно кафене, в което още се знае на коя маса е седял.  
Когато преди година и половина, Александър Митрев откри за себе си Томас Бернхард, той нямаше чувство, че се среща с мрънкащ старец. Беше неистово впечатлен от силата на думите и странно съчувстващ на един живот преминал в болести.
Когато Александър Митрев прочете на глас няколко от текстовете на Бернхард на Ида Даниел, двамата решиха, че искат да прекарат дълго време с австрийския писател и драматург. И започнаха да фантазират.
„Повече не или така нареченият Бернхард“ напомня на лекция, в която методът на изследване е поставянето под въпрос: на държавното, на националното, на социалното, на институциите, на наградите, на финансовите отношения, на приятелствата.