"Игра. Бог. Ангелите. Небето и пъкълът. Праведниците и грешниците. Свещената кожичка от обрязването, поставена в олтара и чудесата, които тя прави. Нафората, която се възнася на небето в потир със златни вериги. Църковният консилиум, който определя точният размер на крилата на ангелите. Статуите на Светата Дева, която плаче с кървави сълзи. Чурдейните извори и езерца. Магарето, кравата, яслите...
Когато църквата беше празна вмъквах се в нея отгоре. Събличах се и залепвах пера от гълъби на гърба си. Връзвах се с въжета и се хвърлях в празното пространство. Люеех се в различни посоки, подобно на ангел. Половината от перата ми опадваха, какво ли си е мислил църковният персонал, когато сутрин ги е намира по пода?
Успокой се човече, има и по-страшни неща..."