БАЙ БАЛЧО СПОМЕНУВА
как ненадейно забогатяват, ама ги застигва възмездието

текст за театър ПЛАМЕН МАРКОВ

• постановка проф. Пламен Марков
• актьорска кондиция доц. д-р Пенко Господинов
• сценография и костюми доц. д-р Мира Каланова
• музика Петя Диманова
• диалект и говорна кондиция проф. Иванка Бенчева и д-р Лора Мутишева

режисьори на отделните новели,

• ІІІ курс „Режисура за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков
• Стефан Зарев, Максима Боева, Елица Йовчева

ІІІ курс „Актьорство за драматичен театър“
клас проф. Пламен Марков

• Анелия Мангърова, Десислава Маджунова, Джулия Бочева, Елена Петрова, Ирина Митева, Катерина Стоянова, Мария Сотирова, Полина Недкова, Славена Зайкова, Александър Евгениев, Александър Караколев, Ахмед Юмер, Венцислав Сариев, Георги Йовчев, Данаил Чирпански, Димитър Димитров, Николай Петров, Николай Желев, Станислав Кондов, Цветан Пейчев
• снимки на спектакъла и плаката Мариана Жижанова (III курс „Фотография“)
• снимки на програмата Стефан Стефанов (IV курс „Фотография“)

Т Е К С Т     З А    Т Е А Т Ъ Р
от  Пламен   Марков

Този текст за театър е вдъхновен от записките на предания, разказвани в края на 19 век от различни стари хора от Ямболско, Тулчанско и Провадийско, събирани и записани от търговеца Балчо Нейков, и след това влезли в неговия летопис, налепен от различни съставни автентични разкази. Тези „Сбирки от народния живот“ имат амбицията да разкажат истории за и около рода на славния войвода Стефан Караджа, а именно  рода Бинбеловци. Това събирателство е възложено на „бай Балчо“ от негов познат от Министерство на просвещението „с цели най-патриотични“, пък и да „изкара някой лев, щото се е разорил като търговец“. Основанието е било, че въпросният Балчо, бил „другарче като дете“ на прочутия войвода и даже някои от преданията са разказани на Балчо от майката на самия Стефан Караджа. Министерство на просвещението е изоставило предадения му ръкопис да събира прах близо 90 години, защото го е счело за възпитателно неподходящ за публикуване. В предложения от мен текст за театър са вплетени и описания, както и сюжетни линии и от мемоарния ръкопис „Видрица“ на поп Минчо Кънчев от Старозагорско, също събирал прах около 80 години, но в друг архив. Ползван е поп Пунчо и анонимни приписки.