„В очакване на Годо“ е първата и една от емблематичните пиеси на драматурга Самюъл Бекет. Пиесата печели призванието „Най-противоречива пиеса на годината“. Това е награда, която не е връчвана оттогава.
ЕСТРАГОН: Хайде да вървим.
ВЛАДИМИР: Не можем.
ЕСТРАГОН: Защо?
ВЛАДИМИР: Нали чакаме Годо.
ЕСТРАГОН: Вярно.

Драмата на Бекет търси цялото знание за битието единствено в човека. Кризата на идентичността е продължена в кризата на езика. За Бекетовите персонажи важи признанието, което авторът прави за себе си: „Нямам какво да кажа, нямам с какво да го кажа, но не мога да говоря“. Езикът не изразява личността и не съобщава нищо сигурно. Той служи просто за средство за комуникация, от която не произлиза нищо освен самота.


„Първо бях затворник на другите. Така че ги напуснах. След това бях затворник на себе си. Което беше по-лошо. Така че напуснах и себе си.“
Самюъл Бекет


„В пиесите си Бекет поставя въпроса за необходимостта да понесеш съществуването, изгаряйки от желание да го напуснеш, който ни връща към въпроса на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш?“. „
Дейвид Йън Рейби, „Английската драма след 1940“ (2003)