ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД


Автор: Н. В. Гогол
Режисьор: Ованес Торосян
Сценография: Пламена Дичева
Участват: Георги ГоцинВиктория Миланова

Гледайте постановката "Записки на един луд ":
Ноември
20
Ноември
Сряда
19.00 часа, зала Надежда

купи билет
от  14  12 лв. ( - 14.29 % )
остават само 10 места

В света съществуват два типа хора – малки и големи. Малките хора обикновено са невидими, дребни, изолирани от обществото, а големите управляват света. Обикновено случките в живота ни определят към кой тип спадаме, но всеки трябва сам да открие мястото си в действителността.

Гогол изследва съдбата на малките хора, като показва, че те са обикновени личности с реални проблеми. Проблеми като невъзможната любов, желанието за справедливост, лудостта на една реалност. В Записките на един луд той пресъздава именно тази реалност. Неговият герой е малък човек, пренебрегнат от съдбата, борещ се за своите идеали и мечти. Човек, тласнат към лудостта от собствените си разсъждения. Дали дневникът на този луд човек е доказателство за болната му душа, или за страданията му в едно болно общество? Хората в днешно време се интересуват само от мястото и положението си в обществото – колкото по-високо е стъпил един човек, толкова по-богат и обичан е той сред приятелите и враговете си, следователно той е голям. Живеем в свят на големи хора, с големи идеи и големи провали. Малкият човек е този, който съхранява ценностите в света. Той е този, който цени красотата, истината и любовта. Попришчин намира своята любов и губи разсъдъка си заради нея, изгубвайки се някъде между несправедливостта на реалността, в която живее, и нереалния свят, който създава. Неговият инстинкт да следва сърцето си го прави не малък човек, живеещ в голям свят, а голям човек, за когото светът е малък. Стихията на безумието, обзела Гогол, ни разказва една проста история за любовта, която може да подлуди човека. Именно гениалната простота на автора, прави неговите текстове актуални и днес. Той рисува проблемите, вълнуващи хората по онова време като реални случки на днешното общество, като художествено изображение на действителността. Но да не забравяме, че и в най-голямата трагедия, можем да открием късче светлина и да намерим щастието. Вярата в самите нас е ключа към успеха ни и към нашето благополучие. Понякога трябва да стиснем зъби и да се изправим срещу себе си, за да победим. Дори самият Гогол се е простил с нашия свят с думите: "Ще се смея през сълзи”.

 ”Ще се смея през сълзи”, казал Гогол на смъртния си одър. И макар историите за предсмъртните реплики да предизвикват по-скоро иронична усмивка (да не би някой да е присъствал и да е записвал?), те служат на голямата задача да завещаят една ”празна тайна”, която да ражда нарастващо любопитство около личността на умрелия.

Такава една типично руска ”тоска” – безпокойство, съчетано с вяра в света – броди и из режисьорския дебют на Ованес Торосян по Дневникът на един луд от Гогол. Накрая болната от нормалност публика пада в капана да се смее най-много на най-крайните и безнадеждни форми на лудост.
В тон с наложилата се у нас (а и не само) асоциация за ”шинела”, всяка постановка по Гогол съдържа потенциален риск да се плъзне по линията на мотива за социално декласирания чиновник, и така да се озовем пред политическото послание – ”те са виновни”. Но дори и най-последователно проведената критика ще подцени, че героите на руския класик не са инструменти на социалната сатира, а хора с лица, тела, съдби и тъкмо това е тяхната драма. Затова ценното на този опит по Гогол е, че той почти напълно обръща гръб на Машината и не злоупотребява с ”малкостта” на персонажа си. Напротив, сред семпло аранжираната тясна ”квартира”-сцена мечтите му изглеждат още по-големи.
Подобен романтичен привкус се дължи не само на избора на Гогол да разкаже историята радикално лично, през аз-формата на дневника, но навярно и на актьорския опит на Ованес Торосян. След като свикнахме с присъствието му в Източни пиеси и Аве, където героите му израстват поучително от точка А до точка Б в хода на филма, тази негова невинност бе използвана и в театъра от Десислава Шпатова в Идиот 2012. Затова нищо чудно, че Попришчин е наивен, патетичен, ръкомахащ и... в крайна сметка – театрален, такъв какъвто се очаква да бъде последният човек, останал да защитава надеждата.
Липсата на други изисква Георги Гоцин да поеме цялата отговорност на въпроса ”защо не съм друг?”. И я поема, като развива своя образ в рамките на повече от час и половина – гросмайсторска граница за сам човек на сцената. Докато в началото той играе предимно чрез текст, то по-забележителна е еволюцията на Попришчин към лудостта, илюстрирана с потъването на белите му дрехи в мастило и със спазматичните безсмислени записки от 43-ти април – там, на границата на езика, когато безвъзвратно си се превърнал в маргинал. Тогава безличната и потънала в мрак публика сама се превръща в Машината – тя екзекутира лудия, прекрачил нейните собствени граници.

 




ant

Работно време: от понеделник до петък:


11:00 - 14:00 и от 14:30 - 19:00 ч,


в събота и неделя:


9:30 - 14:00 и от 14:30 - 19:00 ч.
Адрес: пл. Славейков 4

в сградата на Столична библиотека


ant


Георги Гоцин

ant2

123


Dilyan
20.04.2015 12:36 ч


20
Добро! Толкова не съм се смял от много време.
Одобрение 8 от 10 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

rosj_1983@mail.bg
09.06.2014 12:59 ч


19
Невероятно представление! Толкова богато и сложно и измислено с такава фантазия! Поздравления! Радвам се, че все още се правят смислени неща... този сезон почти нищо хубаво не гледах.
Одобрение 11 от 13 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Karina
19.05.2014 17:32 ч


18
Доста сложен текст. Четох го преди да го гледам. Според мен беше добре направено на сцена, защото текста е литература а на сцената не изглеждаше така. Ованес се справя и като реж. явно.
Одобрение 7 от 9 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Julian
17.04.2014 23:35 ч


17
Вчера го гледах за 2-ри път и ми хареса даже повече. Явно има някакви моменти, където се импровизира, защото беше малко по-различно. Абе заслужава си според мен да се види. Има готин дух тази пиеска.
Одобрение 8 от 10 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Neti
15.04.2014 23:28 ч


16
Много го поставят този Гогол напоследк. Гледахме го последния пт и беше доста краино представлението, но пк разбирамемо и ме накара да се замисля за някои неща, което е добре. Хареса ми и сценографията как се променяше и средата.
Одобрение 5 от 6 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Jelqzkova@abv.bg
08.04.2014 01:37 ч


15
Приятно представление, доста актуално звучаха проблемите вътре въпреки че е класика, а и много приятна среда имаше.
Одобрение 8 от 9 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Абонат
17.03.2014 00:01 ч


14
Не е типичната комедия, но историята беше доста интересна а и играта беше нестандартна и не ме изпусна
Одобрение 6 от 8 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Dimityr I.
09.03.2014 21:50 ч


13
Добро! Отдавна не бях гледал толкова добро представление, не очаквах избощо, защото в този театйр не бях ходил никога.
Одобрение 5 от 6 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Ninas
07.03.2014 04:57 ч


12
Беше доста смешно, но в тоя театйр нещо номерата на седалките не са като хората, защото 2пйти ме местиха и не разбрах защо.
Одобрение 5 от 6 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Mariq Cherneva
04.03.2014 22:03 ч


11
Страхотно изживяване! Не ме изпусна нито за миг.Хареса ми, че имаше от всичко вътре. Втората половина, като полудя беше... много добро!
Одобрение 6 от 7 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара


123







Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 72 коментара
 Операцията 39 коментара
 Живак 37 коментара
 Страхотни момчета 35 коментара
 "Много шум за нищо" 34 коментара
 Спанак с картофи 32 коментара
 Ревизор 31 коментара
 Записки на един луд 30 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 704 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой е авторът на спектакъла „Като трохи на прозореца“?
Като трохи на прозорецa
( 22 верни от 22 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
2.
9.
Живак 233046
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker