по “Самоубиецът” и други произведения на Николай Ердман      

“Самоубиецът” е пиесата, която може би най-дълго време е останала под тоталната забрана на комунистическата цензура - 60 години абсолютна забрана върху произведението.  Пиесата е написана през 1928 г. и поставена за първи път в СССР през 1987 г...

Наричат “Самоубиецът” - “Ревизор” на ХХ век, сравняват Ердман с Гогол и Сухово - Кобилин . Два театъра се борят да поставят пиесата – Театърът на Мейерхолд и МХАТ. В защитата на “Самоубиецът” се включват Мейерхолд, Станиславски, Луначарски, Горки и Булгаков,  но  усилията им се оказват безрезултатни. Ердман е на 28 години, когато създава пиесата. След нея не написва нито една.

През 1933г. е заточен в Енисейск, за  “контрареволюционни литературни произведения”,  по-късно освободен, но с лишаването от право да живее в 10 от големите градове на СССР, в това число и Москва. Същвременно е автор на сценариите на любимите филми на Сталин “Веселите момчета” и “Волга, Волга”. Заличен от надписите на тези филми.

1948 г. получава Сталинска премия за “Смели хора”, но това не помага на “Самоубиецът” да бъде разрешен.

Наричат пиесата “реквием за унищожението на руската интелигенция”.

Осип Манделщам пише : “Пиесата е за това, защо продължихме да живеем, когато всичко ни тласкаше към самоубийство, докато Ердман се обрече на безмълвие, само и само, за да запази живота си.”