"ТРИ СЕСТРИ" А.П.ЧЕХОВ - ПРЕМИЕРЕН СПЕКТАКЪЛ НА РЕЖИСЬОРА СТИЛИЯН ПЕТРОВ
06.03.2023
„Три сестри“
Преводач и драматург: Людмил Димитров
Сценична версия и режисура: Стилиян Петров
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Композитор: Милен Кукошаров
Плакат: Стефан Н. Щерев
Участват: Мариана Жикич, Донка Аврамова-Бочева, Виттория Николова, Лили Шомова, Жана Рашева, Георги Златарев, Йордан Ръсин, Анатоли Лазаров, Свежен Младенов, Георги Няголов, Боян Фераджиев
Театър „Възраждане“
Премиери – 17 и 18 март 2023 г.
Трудно може да се каже, че Чеховите „Три сестри“ имат утвърдена традиция в поставянето на българска сцена. Навярно от всички пиеси на знаменития драматург тази присъства у нас най-рядко и най-разнопосочно. Ако приемем Народния театър за еталон при избора и налагането на определени текстове от световната класика в родния канон, „Три сестри“ остава някак в периферията: за близо сто и двайсетгодишното съществуване на институцията тя е намерила място в репертоара ѝ едва три пъти и забелязващата се тенденция е, че към нея са се обръщали режисьори, представители на установилата се в България след 1918 г. руска емиграция. За първи път творбата е осъществена през 1920 г.от Исак Езрович Дуван-Торцов, премиера – 5 юни. Преводът е на Иван Д. Иванов, по който пет години по-късно е и втората постановка. Тя е дело на Йосиф Осипов, а премиерата е на 5 април 1925 г. За трети и последен път там я прави Николай Масалитинов (премиера – 14 октомври 1953 г.) в превод на Атанас Далчев. За три сезона тя има едва 57 показвания, а общо с предишните две интерпретации е играна 72 пъти (първата издържа 10, а втората – едва 5 представления). В по-ново време „Три сестри“ претърпя своеобразна реабилитация и бе запомнена през постановката на Маргарита Младенова в ТР „Сфумато“ (1991) и особено в тълкуването ѝ от Стоян Камбарев в Театър „София“ (1998). Десет години по-късно, през 2008 г., пиесата се появи в Младежкия театър под режисурата на Крикор Азарян. Междувременно в провинцията, както и в НАТФИЗ, е реализирана още няколко пъти без особен отзвук.
Спектакълът на Стилиян Петров в Театър „Възраждане“ е първото обръщане към творбата на столична сцена след петнайсет години. Оправданието тя да бъде поставена в настоящия момент (тук и сега) е не толкова обезпокояващата тема за войната, избухнала недалеч от нас само преди година и предизвикала естественото ни напрежение и загриженост за бъдещето ни. Далеч по-тревожният проблем, трайно превърнал се в психологически, личностен, прераствайки от (уж) временен в постоянен и, уви, вече почти неотменим, е този за инерцията на съществуването ни, за апатията, безволието и невъзможността желанията – осъзнати или интуитивни – да провокират не просто инстинкта за оцеляването ни, но и импулсите за постигане на духовното ни равновесие, в основата на което са вдъхновението и любовта.
От сцената Чеховият текст звучи в нов превод, направен специално за постановката от проф. Людмил Димитров. Причините са няколко: неудовлетворението от начина, по който до този момент е интепретирана пиесата на български език, както и поради недоумението, че у нас тя е позната основно във варианта, одобрен от цензурата преди първата ѝ премиера в Москва на 31 януари 1901 г., тоест със съкращения, поправки и промени в посока, отдалечаваща диалога от авторовия замисъл. Настоящият превод възстановява оригиналния текст по ръкописа, включително отпадналите реплики, съдържащи самостоятелни теми, които допълват характеристиките и менталния профил на част от главните персонажи;той се съобразява със собствените редакции на Чехов, отстранявайки грубите намеси на цензорите.
Приемствеността с традицията, започваща от постановката на М. Младенова и преминаваща през тази на Ст. Камбарев, е Никола Тороманов, техен сценограф, изграждащ за трети път образа на „Три сестри“ и в настоящия спектакъл в напълно различен ракурс.
С „Три сестри“ режисьорът Стилиян Петров се прицелва към уплътняването на една строго концептуална перформативна макроструктура. След първия си опит по Чехов в театър „Възраждане“ – авторското представление „За едно явление от електричеството“ (2019), съчетаващо мотиви от повести и разкази на писателя, проектът продължава с настоящата творба в посока на изграждане на цикъл сценични интерпретации по основните му драматургични сюжети, обединени от нова театрална семиотика и поетика, подчинена на тишината, себеразкриването в мълчание, постигането на медитативна обмяна на мисли, при която вербалното отстъпва на заден план, заслушвайки сев недоизказаното, в неизговореното, в неизречимото. Silense като Science.
всички новини от Театър Възраждане »
профил на Театър Възраждане »
всички новини април »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК