В ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА "С ПТИЦИ И С ДЪРВЕТА РАЗГОВАРЯМ”
10.04.2018
Премиера в Пролетния салон на изкуствата на новата книга на Драга Дюлгерова. Представя Виолета Тончева
Днес, 10 април, 18.00, Арт салон на Радио Варна
Христос Возкресе, приятели! В тези празнични дни ние, по-силно от всякога, осъзнаваме, че няма по-голяма надежда от тази, която ни дарява Възкресението Христово. Няма по-голям оптимистичен знак за възраждането, надеждата и доброто. И ние, следвайки тази логика на празника, изпитваме по-силно от всякога порив за живот. Не живот въобще, а живот според промисъла. Според извечното естество на нещата. Защото ние сме едно от нещата.
В този велик природен ред се вписва и най-новата книга на Драга Дюлгерова „С птици и с дървета разговарям”, изд. Славена, 2018. Имам удоволствието да представя тази стихосбирка с подкупващо пролетно заглавие не къде да е, а в Пролетния салон на изкуствата – несъмнено най-подходящото място за нейната премиера.
В тази малка по обем, но емоционално силна книга, лиричните откровения са илюстрирани с картини или фрагменти от картини на авторката и това придава още по-голяма плътност на естетическото преживяване.
Този подход не е нов за Драга Дюлгерова. Тя го следва в целия си творчески път не като самоцел, а защото той е генетично заложен в нея. Неслучайно образованието й започва с Техникум за художествени занаяти и завършва с „Българска филология”. Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Резултат от този богат житейски опит са 8 самостоятелни изложби и 18 лирични и белетристични книги, сред тях забележителната фамилна сага „Въртопът“, изд. „Славена“, 2016, с второ допълнено издание 2017. Драга Дюлгерова, за да щрихирам с още няколко думи биографията й, членува в СБП, превежда лирика от руски и английски, нейни стихове са преведени и публикувани в САЩ, Канада и Русия.
И така - Драга Дюлгерова е от онези творци, които са надарени с умението да се изразяват едновременно със средствата на различни изкуства. Подобно на Николай Рьорих или Николай Райнов, с които я свързва духовно родство, тя пресъздава света със сетивата на поет и художник. Паралелът между поезията и изобразителното изкуство обживява изложбите й с поетични, а поезията й с живописни внушения.
Превърнал се в нейн запазен творчески знак, този синхрон между поезията и визията пресъздава атавистичните връзки с божественото, с космичното, с всичко онова, което е закодирано дълбоко в нас. И което сякаш сме забравили. Може би защото съвременното битие е изпълнено със звън на джиесеми, но не и със звън на чанове. Две толкова отдалечени една от друга вселени. Светът на самовлюбените селфита и постистини, възправен срещу съприкосновението с живия „Свят, от цвят направен“, както бе озаглавена предишната стихосбирка на авторката. Новата й лиричната книга „С птици и с дървета разговарям“ е естествено продължение на пантеистичната философия, която последователно изповядва в творчеството си Драга Дюлгерова.
Вижте само как рисува тя със слово образи и ситуации: "Луната се търкаля по баира"; "Облаче - бухлато бухалче подскача"; "Планината наметна ямурлук от мъгла"...
Метафоричното мислене, характерно за творчеството на Драга Дюлгерова, и тук е предпоставка за богата поетична образност. Но тази поетична образност – и това е важно да се изтъкне - не застива в своята красота, а участва активно в изграждането на драматичния разказ: "От бримки – мигове дантела се опитвам да плета"; "Очите на къщите, безсънни и жълти, към пътя надничат"...
Поезията на Драга Дюлгерова изобилства със звукови алитерации, които придават своеобразна песенност на стиха. Чуйте как с лекота се редуват: С, Р и З: "През всичките сезони / с дървета разговарям и със птици / Снега разравям и тревите питам". На друго място eто каква красива музикална линия създават С и Р: " Светлите летни върхове сушат криле върху смокинята" ...
Понякога игривият песенен слог черпи директно от фолклорната съкровищница своето вдъхновение: "До нас ще застане слънцето алено / И аляна-галяна, портокаляна / като малко дете ще подскача / и ще се смее любовта ни" ...
Задявката с образци от фолклора или литературата води до своеобразна изповедност, която забърква лирическата и хомерическата билка в една магическа смес. Точно това се получава в прекрасната миниатюра „Самодивска риза”, заради която някои критици нарекоха Драга Дюлгерова “Варненската Багряна”. Само малък цитат: „Пролетта си тръгна. Няма вече връщане. / Вечна съм и свята съм – все една и съща. / Луда – за обричане. Луда – за обичане. / Беше ли, не беше ли?... Беше. Колко тичане!"
Случва се чувството за хумор да върви ръка за ръка с умението на авторката да съхрани детското в себе си. Наивност или привилегия, то винаги предизвиква усмивка и връща, макар и за кратко, към откритите сетива за света на детството. Като излято на един дъх просветва бисерчето „Детето в мен”, което – според настроението си в момента - може да възприемете като стихотворение за деца или като откровение на възрастен, който не се притеснява да погледна с известна насмешка на себе си: "Боже, това дете в мен как и откога носи / толкова много / ама тоооолкова много въпроси?!"
Тези и още много други открития и асоциации ще ви донесе общуването с лиричните герои на Драга Дюлгерова, били те хора или чувства, дървета, птици, цветя или облаци. Родени от все същото богато въображение, те имат различен характер, но в същото време си приличат по своята пълнокръвност, многобагреност и виталност.
Импресионистична по дух, „С птици и с дървета разговарям” ни пренася в една своеобразна Едемска градина, в която съзерцанието и радостта от съвършеното мироздание доминират. И дори ако този красив сценарий бъде нарушен, дори ако Адам и Ева съгрешат и се наранят, това не променя основното чувство за извечна предопределеност и хармонично единение между човека и природата.
В своята Едемска градина лирическата героиня минава през всички сезони и всички чувства, докато стигне до познанието. Докато се припознае и примири със себе си като част от сътворението. В градината, която й позволява да се издигне до самата себе си.
Знак за тази Едемска градина е поетичната мантра „Аз стоя в градината”, която сугестивно се повтаря на различни места в книгата. С нея завършват първото и второто стихотворение. С нея започва и завършва третото стихотворение. Една мантра, като изповед и молитва пред вечността:
В градината стоя
През всичките сезони
с дървета и със птици разговарям.
Снега разравям и тревите питам -
дълга ли е зимата,
защото времето през мен тече.
Бих заменила шала от коприна
за снежната наметка на къпината,
но тя ревниво ме държи на разстояние...
В градината стоя и иде пролет.
Великденско венче извивам
от лъскави треви и от иглика.
Килим от цветове поляната гласи
за колесницата на вятъра.
И вятърът, изкусен кочияш,
препусна покрай мен, ала без мене.
И времето тече.
Виолета Тончева
всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »
всички новини април 2024 »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК