Театрални новини



В ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА "С ПТИЦИ И С ДЪРВЕТА РАЗГОВАРЯМ”

10.04.2018

В ЕДЕМСКАТА ГРАДИНА
Премиера в Пролетния салон на изкуствата на новата книга на Драга Дюлгерова. Представя Виолета Тончева
Днес, 10 април, 18.00, Арт салон на Радио Варна


Христос Возкресе, приятели! В тези празнични дни ние, по-силно от всякога, осъзнаваме, че няма по-голяма надежда от тази, която ни дарява Възкресението Христово. Няма по-голям оптимистичен знак за възраждането, надеждата и доброто. И ние, следвайки тази логика на празника, изпитваме по-силно от всякога порив за живот. Не живот въобще, а живот според промисъла. Според извечното естество на нещата. Защото ние сме едно от нещата.

В този велик природен ред се вписва и най-новата книга на Драга Дюлгерова „С птици и с дървета разговарям”, изд. Славена, 2018. Имам удоволствието да представя тази стихосбирка с подкупващо пролетно заглавие не къде да е, а в Пролетния салон на изкуствата – несъмнено най-подходящото място за нейната премиера.
В тази малка по обем, но емоционално силна книга, лиричните откровения са илюстрирани с картини или фрагменти от картини на авторката и това придава още по-голяма плътност на естетическото преживяване.
Този подход не е нов за Драга Дюлгерова. Тя го следва в целия си творчески път не като самоцел, а защото той е генетично заложен в нея. Неслучайно образованието й започва с Техникум за художествени занаяти и завършва с „Българска филология”. Работи като художник-аранжор, радиопрограмен ръководител, драматична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и САЩ. Резултат от този богат житейски опит са 8 самостоятелни изложби и 18 лирични и белетристични книги, сред тях забележителната фамилна сага „Въртопът“, изд. „Славена“, 2016, с второ допълнено издание 2017. Драга Дюлгерова, за да щрихирам с още няколко думи биографията й, членува в СБП, превежда лирика от руски и английски, нейни стихове са преведени и публикувани в САЩ, Канада и Русия.

И така - Драга Дюлгерова е от онези творци, които са надарени с умението да се изразяват едновременно със средствата на различни изкуства. Подобно на Николай Рьорих или Николай Райнов, с които я свързва духовно родство, тя пресъздава света със сетивата на поет и художник. Паралелът между поезията и изобразителното изкуство обживява изложбите й с поетични, а поезията й с живописни внушения.
Превърнал се в нейн запазен творчески знак, този синхрон между поезията и визията пресъздава атавистичните връзки с божественото, с космичното, с всичко онова, което е закодирано дълбоко в нас. И което сякаш сме забравили. Може би защото съвременното битие е изпълнено със звън на джиесеми, но не и със звън на чанове. Две толкова отдалечени една от друга вселени. Светът на самовлюбените селфита и постистини, възправен срещу съприкосновението с живия „Свят, от цвят направен“, както бе озаглавена предишната стихосбирка на авторката. Новата й лиричната книга „С птици и с дървета разговарям“ е естествено продължение на пантеистичната философия, която последователно изповядва в творчеството си Драга Дюлгерова.
Вижте само как рисува тя със слово образи и ситуации: "Луната се търкаля по баира"; "Облаче - бухлато бухалче подскача"; "Планината наметна ямурлук от мъгла"...
Метафоричното мислене, характерно за творчеството на Драга Дюлгерова, и тук е предпоставка за богата поетична образност. Но тази поетична образност – и това е важно да се изтъкне - не застива в своята красота, а участва активно в изграждането на драматичния разказ: "От бримки – мигове дантела се опитвам да плета"; "Очите на къщите, безсънни и жълти, към пътя надничат"...
Поезията на Драга Дюлгерова изобилства със звукови алитерации, които придават своеобразна песенност на стиха. Чуйте как с лекота се редуват: С, Р и З: "През всичките сезони / с дървета разговарям и със птици / Снега разравям и тревите питам". На друго място eто каква красива музикална линия създават С и Р: " Светлите летни върхове сушат криле върху смокинята" ...
Понякога игривият песенен слог черпи директно от фолклорната съкровищница своето вдъхновение: "До нас ще застане слънцето алено / И аляна-галяна, портокаляна / като малко дете ще подскача / и ще се смее любовта ни" ...
Задявката с образци от фолклора или литературата води до своеобразна изповедност, която забърква лирическата и хомерическата билка в една магическа смес. Точно това се получава в прекрасната миниатюра „Самодивска риза”, заради която някои критици нарекоха Драга Дюлгерова “Варненската Багряна”. Само малък цитат: „Пролетта си тръгна. Няма вече връщане. / Вечна съм и свята съм – все една и съща. / Луда – за обричане. Луда – за обичане. / Беше ли, не беше ли?... Беше. Колко тичане!"
Случва се чувството за хумор да върви ръка за ръка с умението на авторката да съхрани детското в себе си. Наивност или привилегия, то винаги предизвиква усмивка и връща, макар и за кратко, към откритите сетива за света на детството. Като излято на един дъх просветва бисерчето „Детето в мен”, което – според настроението си в момента - може да възприемете като стихотворение за деца или като откровение на възрастен, който не се притеснява да погледна с известна насмешка на себе си: "Боже, това дете в мен как и откога носи / толкова много / ама тоооолкова много въпроси?!"

Тези и още много други открития и асоциации ще ви донесе общуването с лиричните герои на Драга Дюлгерова, били те хора или чувства, дървета, птици, цветя или облаци. Родени от все същото богато въображение, те имат различен характер, но в същото време си приличат по своята пълнокръвност, многобагреност и виталност.
Импресионистична по дух, „С птици и с дървета разговарям” ни пренася в една своеобразна Едемска градина, в която съзерцанието и радостта от съвършеното мироздание доминират. И дори ако този красив сценарий бъде нарушен, дори ако Адам и Ева съгрешат и се наранят, това не променя основното чувство за извечна предопределеност и хармонично единение между човека и природата.
В своята Едемска градина лирическата героиня минава през всички сезони и всички чувства, докато стигне до познанието. Докато се припознае и примири със себе си като част от сътворението. В градината, която й позволява да се издигне до самата себе си.
Знак за тази Едемска градина е поетичната мантра „Аз стоя в градината”, която сугестивно се повтаря на различни места в книгата. С нея завършват първото и второто стихотворение. С нея започва и завършва третото стихотворение. Една мантра, като изповед и молитва пред вечността:

В градината стоя

През всичките сезони
с дървета и със птици разговарям.
Снега разравям и тревите питам -
дълга ли е зимата,
защото времето през мен тече.
Бих заменила шала от коприна
за снежната наметка на къпината,
но тя ревниво ме държи на разстояние...

В градината стоя и иде пролет.
Великденско венче извивам
от лъскави треви и от иглика.
Килим от цветове поляната гласи
за колесницата на вятъра.
И вятърът, изкусен кочияш,
препусна покрай мен, ала без мене.
И времето тече.

Виолета Тончева




всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker