Театрални новини



Премиера на "НОС" в Театър 199

03.04.2018

Премиера на
На 3-ти април (вторник) от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера

НОС
по Н. В. ГОГОЛ

сценична версия
ИНА БОЖИДАРОВА и ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА
 
режисьор
ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА
 
сценография
МАРИЕТА ГОЛОМЕХОВА

музика
ХРИСТО НАМЛИЕВ

в ролите
 
ГЕОРГИ СПАСОВ 
и
ПОЛИНА ХРИСТОВА




Николай Василиевич Гогол (1 април 1809 г. – 4 март 1852 г.) е роден в семейното имение в Сорочинци край град Полтава, днес в Украйна. Баща му, Василий Афанасьевич Гогол-Яновский, умира когато Николай е на 15 години. Той е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия автор към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна, се омъжва 14-годишна за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай, (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той сътрудничи в алманасите „Северни цветя“ и „Литературен журнал“. Скоро изгражда репутация на успешен прозаик, драматург, поет, историк и фолклорист. Живее самотно, макар заобиколен от знатни особи и интелектуалци. Работи неуморно. С остро перо критикува чиновничеството, със съчуствие обрисува живота на „малкия човек“. Най-известната му творба е класическата сатира на провинциалния живот в Руската империя – романът "Мъртви души". Други негови значителни произведения са сборниците с повести – „Вечери в чифлика край Диканка“, „Миргород“, „Арабески“, както и комедиите „Ревизор“ и „Женитба“. През 1851 г. се премества да живее в Москва. Преследван от състояния на депресия, Гогол умира година по-късно (на четиридесет и две годишна възраст) от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си. Твърди се, че последните му думи са били: „Ще се смея през сълзи“.

„Колкото по-дълго и внимателно гледаме една смешна история, толкова по-тъжна става тя.“ Николай Гогол
Бих добавила, че колкото повече потъвам в този спектакъл, толкова повече осъзнавам, че безносието е най-висшата форма на човещина. Но тази вечер, а щом Вие четете това, значи е вечер и сте в салона на театъра в очакване на представлението, няма да Ви досаждам дълго. И няма да говоря за „Нос“. Няма да говоря за Гогол. Няма да говоря за руска литература и въобще за литература, и въобще за театър... Ще говоря за израждането на човещината. Всъщност и за това не става въпрос, по-скоро става въпрос за загуба. За нещо, което вече сме умъртвили. Превърнали сме човещината в себе си в атавистичен, старомоден орган на Егото. В раковото му образувание. Апендиксът на двадесет и първи век. И ако човещината не е оперирана още в детството, се опитваме да я прикрием, за да не ни разпознаят като несъвременни създания. За да не ни линчуват с присмех и съжаление.
Радвам се, че поставям „Нос“ на четиридесет и две годишна възраст, защото преди няколко години нямаше да успея да видя, че и моят нос ме води за носа. От години. И колко жалко, че ще се наложи да му резна крилцата. Клъц! Приятно гледане!
 
Веселка Кунчева

Какво приключение! Преди да започнат репетициите на нашата постановка на „Нос“ по Николай Василиевич Гогол, не познавах лично Веселка Кунчева, Мариета Голомехова и Полина Христова. Бях се възхищавал на тяхното изкуство като зрител. Искрено и дълбоко. Изкуството им. И моето възхищение. С Георги Спасов пък съм работил многократно тук на нашата сцена. Актьор с безгранично въображение и техника, човек с дяволито чувство за хумор и сладкодумен интелект. Ина Божидарова и нейният театрален мащаб са ми известни от отдавна. А с талантливия композитор Христо Намлиев последно се срещнахме в друга наша постановка само преди два сезона.
За процеса „Нос“?! Веселка и Мариета, много подготвени и упорити, успяха да ни убедят в своите планове за необичаен прочит и подход към повестта на Гогол. В началото на февруари репетициите започнаха. Направо на сцената. С вече изработени, никак немалко на брой, различни по форма и размер носове. И настъпи хаос! (А уж бяха подготвени.) Но приятен хаос. Примамлив хаос в търсене и натрупване на визуални и звукови образи, на актьорски средства, на редакции на пиесата. Експериментите валяха по-обилно от снега навън. Георги и Поли бяха неуморни и готови да опитат и най-щурите идеи на режисьора и на сценографа. А те бяха действително предизвикателни приумици, неочаквано и често подлагаха изпълнителите на екстремни физически и емоционални изпитания. Имаше много смях. Умислено мълчание. И моменти на пълно озадачение – „това пък как да стане?“. А после – „Еврика – така ще стане!“. Изтощение. И на следващия ден – с нови сили. (Открих, че под „подготвени“, те имат предвид именно такава вихрушка.) Времето напредваше. Настъпи пролетта. Дойде време вихрушката да се отдалечи и да видим какво е оставила в своите следи. Оставила бе… носове, естествено. Смешни, сърдити, зли, умни, глупави, трогателни, какви ли не. И трябваше да бъдат подредени – да оформят физиономията на всяка сцена. Така и стана. Внимателно и търпеливо, всичко трябваше да се навърже. Да се подреди, като във витрината на магазина за носове, който ще видите и ще можете да посетите в нашата постановка. И да си изберете своя „нос“!

Андрей Филипов

Следващите представления на „Нос” са на 17-ти април, 2-ри и 20-ти май.

 



всички новини от Театър 199 »

профил на Театър 199 »

всички новини април 2018 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker