Интервю с екипа на „Черният лебед“
03.10.2017
Запознаваме ви с екипа на спектакъла „Черният лебед“. Това е спектакълът, който закрива тазгодишния Панаир на Младеите.
Въпросите зададе нашият блогър Любослава Христова.
Спектакълът „Черният лебед“ закрива Панаир на младите 2017. Разкажете повече за работата в този формат, какви предимства дава той и как се възприема от българската публика?
Тамара: Форматът не е толкова разпространен в България, даже въобще, бих казала, и ако не беше този фестивал, много рядко, почти никъде нямаше да се случват такива неща, което пък от друга страна, си е най-голямото предизвикателство за нас. Мен ме привлича може би точно с това, да изследвам местата, да ме провокират да мисля в различна, друга посока, и да създавам театър, който не е на сцената, а е на някакво друго място. А от site-specific какви ли не са възможностите, които може да се очакват, точно това е най-интересното, защото няма ограничения.
Цветина: За мен лично като танцьор е много интересно, тъй като не просто трябва да играем на това място, а във, през, със него, тоест донякъде мястото вече ни е и партньор, то не е просто едно пространство, а партньор, с когото ние общуваме по някакъв начин. И самото място ни докарва до различни състояния. И така различното място може да стане и някакъв персонаж, който да помогне за развитието на историята.
Ина: В нашия проект мястото присъства и по един друг начин, защото то е среща между две изкуства, между така наречения драматичен, конвенционален театър и танцовия театър или театъра, чието основно изразно средство е съвременният танц. И това пространство се превърна в причина да ги срещнем някак тези две изкуства и да разберем, че те работят с доста различна логика на създаване, на израз, изобщо на мисъл за това, как драматургично се случват нещата.
По-трудно ли е да се работи на такива нетрадиционни места, различни от сцената?
Тамара: Аз не бих казала, че е по-трудно, категорично е различно. Дори не мога да сравня сцената и извън сцената. Понякога ограничава откъм технически възможности, понякога се случва точно обратното – дава много повече от сцената. Аз не бих могла да кажа кое предпочитам, несравними са.
А трудно ли беше да се подбере спектакъла според мястото? Как се роди идеята за него изобщо?
Тамара: Не беше трудно. Роди се спонтанно, дори не знам как се роди. Все едно изведнъж се събуждам и имам тази идея в главата си. Нито предварително съм мислила или съм имала някаква подготовка, или желание дори. Просто самото място ми беше любопитно още от миналата година, тъй като и тогава бях на Панаира, но в друго пространство. Решихме да се пробваме, като цяло приемаме и смисълът на фестивала, и нашата идея като някакъв вид експеримент. Ако можехме да избираме, щеше да ни отнеме много повече време да изследваме пространството, сигурно много по-готини неща щяха да се родят, много повече щеше да се развие наистина тази идея до представление.
Кои бяха най-големите предизвикателства, пред които се изправихте по време на подготовката?
Ина: За нас бяха технически, поради разположението на пространството, подготовката му и обезопасяването, тъй като използваме пространството във всичките му параметри. Без да издавам какво правим, използваме по необикновен, неежедневен начин всичките му елементи и съответно те трябва да са обезопасени и за нас, и за зрителите.
Site-specific представленията често са интерактивни. За спектакъла „Черният лебед“ публиката ще получи ли някакви инструкции предварително или ще се очаква тя да реагира на място?
Тамара: Не бихме искали да издаваме нищо. Ще кажем само, че разчитаме най-вече на любопитството на зрителя, че то ще бъде водещото и то ще го провокира. Дори да има такива зрители, които не желаят да откликнат, това също ще бъде част от спектакъла. Нашето site-specific място не е просто под сцената, а целият театър и според мен спектакълът, самото преживяване започва още с чакането отпред, на главния вход, и продължава и след спектакъла, като всичко това е част от този site-specific формат. Така че дори зрителят, който реши да не откликне, пак е част от спектакъла. Затова не разчитаме на разпоредители и предварителна информация, а на любопитството на зрителя, което го е накарало да си вземе билет и да дойде на този спектакъл.
Как виждате този спектакъл в бъдеще, бихте ли го поставили отново и бихте ли участвали в „Панаира на младите“ отново?
Тамара: Панаирът, и то в тази му форма, независимо дали аз участвам, или не, определено го виждам и в бъдеще и максимално го подкрепям и бих се включила отново. А за спектакъла – той не би бил същият, ако се постави на друго място, тъй като е роден от самото място и ако трябва да се играе в бъдеще, то би трябвало да се играе на мястото, където е роден, на което се надяваме.
Ина: И аз харесвам много идеята зад фестивала и смятам, че той може да се развие още много, защото виждам още възможности в самия театър – всички фоайета например, които са много красиви и носят някаква характерност. Според мен целият театър, цялата сграда би мога да бъде един празник на site-specific.
Цветина: Както и прекрасните стълби на служебния вход биха могли да станат чудесно място за такъв театър. И с удоволствие бихме участвали пак. Бихме се радвали, ако това, което сме направили заедно, се хареса и животът му бъде продължен.
всички новини от Младежки театър „Николай Бинев“ »
профил на Младежки театър „Николай Бинев“ »
всички новини април »
|
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК