Театрални новини



Интервю с екипа на „Черният лебед“

03.10.2017

Интервю с екипа на „Черният лебед“
Запознаваме ви с екипа на спектакъла „Черният лебед“. Това е спектакълът, който закрива тазгодишния Панаир на Младеите.  
Въпросите зададе нашият блогър Любослава Христова. 



Спектакълът „Черният лебед“ закрива Панаир на младите 2017. Разкажете повече за работата в този формат, какви предимства дава той и как се възприема от българската публика?

Тамара: Форматът не е толкова разпространен в България, даже въобще, бих казала, и ако не беше този фестивал, много рядко, почти никъде нямаше да се случват такива неща, което пък от друга страна, си е най-голямото предизвикателство за нас. Мен ме привлича може би точно с това, да изследвам местата, да ме провокират да мисля в различна, друга посока, и да създавам театър, който не е на сцената, а е на някакво друго място. А от site-specific какви ли не са възможностите, които може да се очакват, точно това е най-интересното, защото няма ограничения.

Цветина: За мен лично като танцьор е много интересно, тъй като не просто трябва да играем на това място, а във, през, със него, тоест донякъде мястото вече ни е и партньор, то не е просто едно пространство, а партньор, с когото ние общуваме по някакъв начин. И самото място ни докарва до различни състояния. И така различното място може да стане и някакъв персонаж, който да помогне за развитието на историята.

Ина: В нашия проект мястото присъства и по един друг начин, защото то е среща между две изкуства, между така наречения драматичен, конвенционален театър и танцовия театър или театъра, чието основно изразно средство е съвременният танц. И това пространство се превърна в причина да ги срещнем някак тези две изкуства и да разберем, че те работят с доста различна логика на създаване, на израз, изобщо на мисъл за това, как драматургично се случват нещата.

По-трудно ли е да се работи на такива нетрадиционни места, различни от сцената?
Тамара: Аз не бих казала, че е по-трудно, категорично е различно. Дори не мога да сравня сцената и извън сцената. Понякога ограничава откъм технически възможности, понякога се случва точно обратното – дава много повече от сцената. Аз не бих могла да кажа кое предпочитам, несравними са.

А трудно ли беше да се подбере спектакъла според мястото? Как се роди идеята за него изобщо?

Тамара: Не беше трудно. Роди се спонтанно, дори не знам как се роди. Все едно изведнъж се събуждам и имам тази идея в главата си. Нито предварително съм мислила или съм имала някаква подготовка, или желание дори. Просто самото място ми беше любопитно още от миналата година, тъй като и тогава бях на Панаира, но в друго пространство. Решихме да се пробваме, като цяло приемаме и смисълът на фестивала, и нашата идея като някакъв вид експеримент. Ако можехме да избираме, щеше да ни отнеме много повече време да изследваме пространството, сигурно много по-готини неща щяха да се родят, много повече щеше да се развие наистина тази идея до представление.

Кои бяха най-големите предизвикателства, пред които се изправихте по време на подготовката?

Ина: За нас бяха технически, поради разположението на пространството, подготовката му и обезопасяването, тъй като използваме пространството във всичките му параметри. Без да издавам какво правим, използваме по необикновен, неежедневен начин всичките му елементи и съответно те трябва да са обезопасени и за нас, и за зрителите.

Site-specific представленията често са интерактивни. За спектакъла „Черният лебед“ публиката ще получи ли някакви инструкции предварително или ще се очаква тя да реагира на място?

Тамара: Не бихме искали да издаваме нищо. Ще кажем само, че разчитаме най-вече на любопитството на зрителя, че то ще бъде водещото и то ще го провокира. Дори да има такива зрители, които не желаят да откликнат, това също ще бъде част от спектакъла. Нашето site-specific място не е просто под сцената, а целият театър и според мен спектакълът, самото преживяване започва още с чакането отпред, на главния вход, и продължава и след спектакъла, като всичко това е част от този site-specific формат. Така че дори зрителят, който реши да не откликне, пак е част от спектакъла. Затова не разчитаме на разпоредители и предварителна информация, а на любопитството на зрителя, което го е накарало да си вземе билет и да дойде на този спектакъл.

Как виждате този спектакъл в бъдеще, бихте ли го поставили отново и бихте ли участвали в „Панаира на младите“ отново?

Тамара: Панаирът, и то в тази му форма, независимо дали аз участвам, или не, определено го виждам и в бъдеще и максимално го подкрепям и бих се включила отново. А за спектакъла – той не би бил същият, ако се постави на друго място, тъй като е роден от самото място и ако трябва да се играе в бъдеще, то би трябвало да се играе на мястото, където е роден, на което се надяваме.

Ина: И аз харесвам много идеята зад фестивала и смятам, че той може да се развие още много, защото виждам още възможности в самия театър – всички фоайета например, които са много красиви и носят някаква характерност. Според мен целият театър, цялата сграда би мога да бъде един празник на site-specific.

Цветина: Както и прекрасните стълби на служебния вход биха могли да станат чудесно място за такъв театър. И с удоволствие бихме участвали пак. Бихме се радвали, ако това, което сме направили заедно, се хареса и животът му бъде продължен. 




всички новини от Младежки театър „Николай Бинев“ »

профил на Младежки театър „Николай Бинев“ »

всички новини октомври 2017 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker