Театрални новини



Интервю с екипа на „Косвени щети“

03.10.2017

Интервю с екипа на „Косвени щети“
Запознаваме ви с режисьора на спектакъла „Косвени щети“ – Максима Боева. Интервюто подготви нашият блогър Любослава Христова. 

Темата на „Панаира на младите“ за втора година е site-specific. Може ли да кажете как виждате Вие форматът и какви предимства откривате в него?

За Младежки театър, а и почти за България, това е един нов формат. Все по-популярно става да се правят спектакли в нетрадиционни пространства, а не на класическата сцена. Това, разбира се, за публиката много често е вълнуващо. Форматът на Панаира позволява за много кратко време да направиш лаборатория, да експериментираш, да пробваш неща, които не си пробвал, в едно пространство, което не е класическо – ти вече нямаш като на сцената възможност, да влезеш отляво, да влезеш отдясно, от дъното, да имаш авансцена. Освен това се работи с минимални средства и идеята, да се възползваш от атмосферата на самото пространство, изисква текстът да бъде подбран според мястото, а не да имаш някакво място и да се опиташ да го правиш на друго. Това, върху което аз работя, е свързано с Втората световна война, с хора, които са под бомбардировки, обстрелвани, и „Климатична инсталация“, която всъщност е едно влажно мазе, е много подходяща, защото такива са пространствата, в които хората се крият. Те не са по апартаментите, не са навън, не са в удобно пространство, те са в една натурия под земята, където не е комфортно, но е безопасно. И натуралността на самото пространство дава подходящата възможност.

Трудно ли беше да се подбере спектакълът спрямо мястото? Как се роди идеята за него?
Идеята се роди много отдавна като тема, с която искам да се занимавам. „Косвени щети“ ще рече цивилните жертви на всяка война. Когато една държава решава да обяви война на друга и да нападне Президентството ѝ, например, неизбежно много цивилни хора ще измрат, а те нямат нищо общо с политическите игри на държавите. И това се приема за нормално. Това, че една държава окупира друга и тормози цивилните ѝ жители, също се приема като профила на всяка една война, а не би трябвало да е така. Ние забравяме много често за тези жертви, че те не са статистика, а имат своите лични истории. Отдавна искам да направя това и когато разбрах, че и тази година Панаирът ще бъде в такъв формат, реших да го поставя тук. Още нямах спектакъл в главата си, имах само идея за тема на разказа. Видях, че едно такова пространство носи атмосферата на подобен разказ, а какво точно исках да разкажа, кои са персонажите, какво точно е действието, за мен беше все още неясно и се роди в последствие.

А по-трудно ли се работи в такива нестандартни пространства?
Зависи, ние работехме по-трудно не толкова заради нестандартното пространство, колкото заради краткото време. От значение е и това, че в стандартното пространство имаш осветление, имаш предварително разположение на зрителите и други удобства на сцената. Тук обаче е хубаво, че човек може да си позволи крайна лаборатория и да прави неща, които иначе не би посмял, защото са рисковани и не е ясно какво ще излезе от тях. Заради това форуми като „Панаира на младите“ са много полезни, те дават възможност на млади творци да опитат да направят нещо нестандартно, да се развият творчески. Не да вземат най-продаваната евентуално пиеса и да наемат трима известни от телевизията артисти, а да опитат да намерят някакъв език, да направят експеримент. Ето, аз не съм взела пиеса, а документални текстове, които трябва да се превърнат в драматургия. Този лукс много често го нямаш в класическите пространства.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в подготовката?
Аз се опитах да направя спектакъл във форма, в която не съм работила. Дипломирах се като режисьор преди три месеца, но в студентските си години съм работила все по пиеси и повече се придържах към работата с артиста върху словото и върху ситуацията, много малко се занимавах с образа, със сюрреализма, с картината, с абстрактното, а винаги ми е било интересно. И този път си позволих да правя такива неща, да заимствам от кукления театър и от неговите похвати. Мисля, че до голяма степен това се случи успешно.

Как виждате бъдещето на спектакъла?
Младежки театър и Панаирът ми предоставиха възможността да направя този експериментален спектакъл, надявам се оттук нататък да мога да го развия, да го доизпипам, за да може той да приеме своите реални размери, и да му намеря живот. 

 




всички новини от Младежки театър „Николай Бинев“ »

профил на Младежки театър „Николай Бинев“ »

всички новини юли 2018 »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker